Когато Самюъл Л. Джаксън се появи някъде, няколко неща правят впечатление на околните, когато го видят. Той носи енергията както на алфа лъв, така и на добронамерен котарак; излъчва едновременно лекота и тежест. Въпреки че вече е прехвърлил 70-те години, мнозина не биха могли да му дадат повече от 45.
Противно на калифорнийския начин на живот, който е подвластен на безкрайни упражнения, чисто хранене и лечение с кристали и минерали, той не спазва нито една от тези практики. Дори напротив. За професионалните си ангажименти често иска да му бъдат осигурени няколко вида чипс, бисквити и джинджифилова бира. Защото той няма време за суета и по думите му, калориите не се задържат, ако не ти пука за тях.Въпреки че едва ли иска да бъде възприеман като философ, мъдростта неимоверно изтича, когато говори. Той знае как да живее добре, макар че през годините неведнъж се е оказвал в онова тъмно място, от което не всеки съумява да се измъкне. Ето и правилата, които той се старае да следва, за да бъде една по-добра версия на себе си.Каквото и да правите, бъдете прецизни като механик“Не ме интересува каква е работата ви, трябва да разбирате тънкостите. Трябва да знаете механиката на това как работи всяко нещо. Ако искаш да станеш актьор, тогава трябва да научиш механиката на театъра: отгоре, отдолу, сцената отдясно, сцената отляво, контракрос. Всичко е ценен урок”, казва той.
И Джаксън знае какво говори. През седемдесетте и осемдесетте години, още преди да е стъпил в Холивуд, той е ненадминат театрален професионалист, играещ множество представления всеки ден, както на Бродуей, така и извън него, представяйки на сцената някои от най-великите американски писатели от миналия век: Юджийн О’Нийл, Чарлз Фулър, Тенеси Уилямс.“Днес много хора искат да станат актьори, след като допреди това са се занимавали с нещо друго. Казват неща като: “Аз съм добре изглеждащ” или “Играх баскетбол известно време” или “Преди бях стендъп комик, но не бях много забавен.” Не, вие няма да успеете. Механиката е набор от умения, които ще ви поддържат дори в дните, когато не ви се работи, когато не усещате тази магия. Понякога на снимачната площадка има актьори, които махат всички, които стоят около камерата, защото не харесват да има хора отстрани. И тогава им казвам: “Това се нарича театър!” Винаги търся публика. Колкото повече хора ме гледат, толкова по-добър съм. Това е проклетата механика”, споделя Джаксън.Нямате време да бъдете смирен“Иска ми се да можех да гледам пиесите, в които участвах, докато играех в тях. Много ми харесва да гледам работата си“, каза Джаксън пред списание “Тайм” през 2006 г. Това е освежаващо признание в индустрия, в която повечето звезди твърдят, че мразят да гледат сцените си, след като са приключили работата си. “Това са пълни глупости. Хайде, това е работа тип “погледни ме”. Казваш това, защото се опитваш да се смириш, но, ти си в бизнес, в който искаш хората да те гледат през цялото време. Ако искаш да си добър, наистина добър, няма време да бъдеш смирен. Но ако не можете да гледате как работите, тогава защо хората трябва да плащат $12,50, за да ви гледат как работите?”Вие предизвиквате късмета си“Има много поговорки, че “Късметът е перфектната среща между подготовката и възможността“, казва Джаксън. “Предполагам, че е вярно. Докато беше моментът, в който да дойде моят ред, през осемдесетте, години наред играех на театралната сцена. Виждах да се случва с други хора, бях там, когато Морган [Фрийман] беше измъкнат от Ню Йорк, за да снима “Уличен хитрец”. Правех пиеса с Дензъл, когато той беше изваден, за да снима телевизионно шоу, след което получи предложение за голям филм. Бях там, когато Фиш [Лорънс Фишбърн] си тръгна. Знаех, че съм на правилното място, просто още не ми беше дошло времето.”Мислил ли е някога, че неговият момент може да не дойде? “Не”, казва той твърдо. “Когато имате това чувство, значи искате да си намерите друга работа. Вярвах в подготовката си, вярвах в късмета си.”Всъщност цялата ранна кариера на Джаксън се основава на малък каприз на съдбата. Един ден, като студент в колежа Морхаус (където учи за морски биолог), професор го вижда и чува как говори и го пита дали иска да опита за актьор. “Г-н Гътри правеше постановка на “Операта за три гроша” и имаше нужда от момчета. Каза: “Всеки, който дойде и играе, ще получи допълнителен кредит в следващия курс.” И аз го направих и беше невероятно. Така че това беше моментът на електрическата крушка. Това е късмет, предполагам. Да казваш “да” на нещата, да бъдеш отворен за възможностите. Вие сами предизвиквате своя късмет.“ “Щом имате план Б, план А е прецакан”Големият пробив на актьора не идва преди средата на неговата 40-а годишнина. Но през тези дълги години той нито веднъж не изпуска от поглед целта, която си е поставил. “След като разбрах, че това е мястото, където ми е мястото и което ме кара да искам да ставам всеки ден, му се отдадох напълно. Майка ми казваше: “Трябва да вземеш дипломата си и да направиш това и това – и това.” Но тогава аз си казвах: “Веднага щом имаш план Б, план А е прецакан!” Така че никога не съм си правил план Б. Дори, когато стигнах до Ню Йорк и не играех, градих декори, слагах осветление. И хората в театъра ме разбираха като им кажех, че отивам на прослушване. Пожелаваха ми успех, а не чувах неща от типа: “А кой сега ще отсервира масите?”, разказва актьорът.Сами си пречите по пътя към успехаПрослушванията, на които се явява, скоро носят плодовете на успеха. До средата на осемдесетте години Джаксън печели одобрението на критиците за изпълненията си в “The Piano Lesson” и “Two Trains Running”, като и двете имат премиера в прочутия “Yale Repertory Theatre.”Но точно когато публичният имидж на Джаксън предизвиква все по-възторжени рецензии, а с това се увеличават и хонорарите, които получава, личният му живот започва да се разпада. “Бях наркоман през по-голямата част от този период. А правех някои от най-големите пиеси в пика на пристрастяването си. Но все още работех, всеки ден”, разказва Самюел.Хероин, кокаин, крек, алкохол. “Взимах всичко”, признава актьорът, който по това време има по около осем представления на седмица. “Хората нямаха представа, че пуша кокаин, защото ходех на репетиция по този начин всеки ден, така че, когато стигах до театъра вечерта, бях същият човек”, допълва той. Изпълненията на Джаксън през този период били много добри и много от пиесите били изключително успешни. Но нито една от ролите не успява да го изкара от Бродуей и да го вкара в мейнстрийма. В един момент съпругата на Джаксън ЛаТаня му каза, че изпълненията му са технически прецизни, “но са безкръвни.”Малко след това жена му и приятелите му го настаняват в рехабилитационен център в северната част на щата Ню Йорк. И тогава един следобед в рехабилитационния център, след поредното привидно безкрайно упражнение по самоанализ, Джаксън стига до прозрение. Разбира, че той е единственият, който сам си пречи и че е нужно да се отмести встрани от този път, който е поел, за да стигне до заветната си цел.Една седмица след като напуска клиниката за рехабилитация, Джаксън получава първата си голяма филмова роля – като пристрастен към крек мъж в “Треска в джунглата” на Спайк Лий. Джаксън се усмихва на иронията. “Не трябваше да пиша предистория за героя си. Бях го преживял.”
Ролята в “Криминале“ го направи звезда
Покажете уникалността сиС настъпването на 90-те години на миналия век, идва и големият пробив на Джаксън. С успешното си измъкване от лапите на дрогата и куп отличителни филмови роли зад гърба си, актьорът се превръща от аутсайдер на Бродуей в касова звезда.”Кастингите на черни актьори все още е странно за Холивуд”, казва Джаксън в интервю от 1993 г. “Дензъл първи получава предложението. След това Дани Глоувър, Форест Уитакър и Уесли Снайпс. Аз съм следващият в списъка.” Но това скоро щеше да се промени. През 1994 г., с една-единствена роля актьорът внезапно се постави в категорията на единственият.“Беше моят съзнателен избор да бъда възможно най-различен във възможно най-много филми”, казва той. “Така направих лицето си, косата си и брадата си свое платно. Моя беше идеята за перуката в “Криминале.”След филмовия хит на Тарантино режисьорите спират да се обаждат на агента на Джаксън, защото Дензъл Уошингтън или Уесли Снайпс са пропаднали. Те започват да се обаждат, защото само Самюъл Л. Джаксън би им свършил работа. “Не съм ходил на прослушване от доста време. Сега хората пишат неща, изпращат ги и аз ги чета”, споделя актьорът.“Заемете проклета позиция!”“Преминах през толкова много значителни промени в тази страна”, обяснява Джаксън. “Израснах в американски апартейд. Но има ново повишение на страх в тази страна. Когато бях в колежа, бяхме готови за въстанието. За нас усещането беше, че насилието е типично американско, точно както е ябълковият пай и че промяната не идва по мирен път.””Но сега младите хора наистина се страхуват за бъдещето си, главно защото са поставени на място, в което не могат да се ориентират и да оцелеят. Това е изцяло нова атмосфера, която никога не сме имали по време на нашата революция. Тези деца се страхуват, че са в училище и някой може да дойде с голямо автоматично оръжие и да започне да стреля. Дебатът за оръжията е истински американски проблем. Никой не иска да бъде наранен, но всеки иска да се ядоса”, допълва актьорът.”Моят съвет е да се вземе проклета позиция”, казва той категорично. “Големият позитив е, че младите хора започват да осъзнават силата и влиянието, което имат. Следващата година те ще бъдат следващата вълна от избирател. Затова, продължавайте. Не млъквайте, повишете тон. Предимството, което тези деца имат пред нас е, че те имат нещо, което ние нямахме. Имат интернет. Те имат глас.”Сякаш никога не си успявалДори сега, вече постигнал много в професията, Самюел Л. Джаксън се притеснява, че това диво пътуване може да приключи. “Най-големият ми страх е, че нещата няма да проработят за мен. Все още съм този актьор. Казвам си, че в един момент телефонът спира да звъни на всички, нали? Миналата година бях на вечеря с Маги Смит, моя агент и Майкъл Кейн. Седяхме и Маги каза: “Нямам никаква работа”. И ние й казахме: “Та, ти си Маги Смит!” Но тя беше уплашена. Искаме да работим!”, обяснява хитовата звезда.Това е смиряващ урок и нелечим страничен ефект на съвършения професионалист. А Самюъл Л. Джаксън е проклет професионалист – професионален художник, икона, активист, звезда, модел за подражание. “Художникът ще стане и ще рисува. Един писател ще пише. Аз съм Самюъл Л. Джаксън. Затова ще действам!”, завършва той.
