2B-Famous

Има лица, които Холивуд превръща в звезди. И има лица, които сами се превръщат в част от историята на Холивуд. Джулия Робъртс е от вторите. На 59 години актрисата остава една от най-разпознаваемите жени в киното – но зад прочутата усмивка стои кариера, изградена с много повече от чар и романтични комедии.

Джулия Робъртс е родена на 28 октомври 1967 г. в Смирна, Джорджия.

Пътят ѝ към голямото кино започва в края на 80-те с „Мистична пица“, а „Стоманени магнолии“ показва, че младата актриса има потенциал за много повече.

След това идва 1990 година.

И една червена рокля.

„Хубава жена“ променя всичко

Ролята на Вивиан Уорд в „Хубава жена“ превръща Джулия Робъртс в международна звезда.

Химията ѝ с Ричард Гиър, огромната усмивка и почти необяснимото екранно присъствие превръщат филма в една от най-разпознаваемите романтични комедии на своето поколение.

Една от най-известните сцени във филма дори се ражда спонтанно.

Когато героят на Ричард Гиър показва на Вивиан бижу и внезапно затваря кутийката върху пръстите ѝ, смехът на Робъртс е истински.

Моментът остава във филма.

И се превръща в история на киното.

Но тя отказва да остане просто „Хубавата жена“

Това вероятно е най-интересната част от кариерата на Робъртс.

Холивуд вече е намерил формулата – красивата жена с огромната усмивка, която може да продава романтични истории.

Само че Джулия не остава там.

Следват „Сватбата на най-добрия ми приятел“, „Нотинг Хил“ и „Булката беглец“, но паралелно с тях актрисата започва да доказва, че може да носи и много по-тежки роли.

И през 2000 г. идва филмът, който окончателно променя начина, по който индустрията гледа на нея.

Ерин Брокович и „Оскарът“

В „Ерин Брокович“ Джулия Робъртс играе самотна майка, която се изправя срещу огромна корпорация заради замърсяване на водата и последствията за местните жители.

Ролята ѝ носи „Оскар“ за най-добра актриса.

Но има и друг важен момент.

За филма Робъртс получава хонорар от 20 милиона долара – сума, която тогава я поставя сред най-високоплатените актриси в Холивуд.

Това е период, в който една жена вече може не само да бъде звездата на филма.

Тя може да бъде причината той да бъде направен.

Усмивката, която се превърна в марка

През годините около усмивката на Джулия Робъртс се създава почти собствена митология.

Тя многократно попада в класации за най-красивите жени в света, а образът ѝ се превръща в една от визитните картички на Холивуд през 90-те.

Но самата Робъртс никога не изглежда особено заинтересована от идеята да остане замразена във времето.

Напротив.

Тя говори открито за натиска върху жените да изглеждат вечно млади.

В интервю за Elle още през 2010 г. обяснява, че иска децата ѝ да могат да разчитат емоциите по лицето ѝ – да виждат кога е щастлива, ядосана или объркана.

В индустрия, обсебена от младостта, подобна позиция сама по себе си се превръща в заявление.

Любовта, която остана далеч от Холивуд

Личният живот на Джулия Робъртс невинаги е бил спокоен.

Името ѝ е свързвано с някои от най-популярните мъже в Холивуд, а връзките ѝ години наред са храна за таблоидите.

Но през 2002 г. тя се омъжва за оператора Даниел Модър.

Двамата имат три деца – близнаците Хейзъл и Финиъс и сина им Хенри.

И тук Робъртс прави нещо почти необичайно за звезда от нейния ранг.

Опитва се да запази семейството си извън шоуто.

Децата ѝ не се превръщат в част от нейната публична марка, а ежедневието им рядко попада в медиите.

На 59-ия ѝ рожден ден именно Модър беше сред хората, които публично я поздравиха с лично послание.

Живот извън червения килим

Зад големите премиери съществува и друга Джулия Робъртс.

Тя практикува йога, обича да плете и през годините проявява силен интерес към духовността.

По време на работата си по „Яж, моли се, обичай“ интересът ѝ към индуизма се задълбочава.

Паралелно с киното Робъртс участва и в различни хуманитарни и обществени инициативи.

Известността ѝ постепенно се превръща не просто в средство за популяризиране на следващия филм, а в платформа, която може да насочи внимание и към други теми.

Кариера, която отказва да живее от носталгията

Най-лесното за Джулия Робъртс би било да остане завинаги Вивиан от „Хубава жена“.

Само че тя продължава.

„Нотинг Хил“.

„Ерин Брокович“.

„Бандата на Оушън“.

„По-близо“.

„Яж, моли се, обичай“.

„Билет до рая“.

„Оставете света зад гърба си“.

През 2025 г. тя се появи и в психологическата драма „След лова“ на Лука Гуаданино.

А през февруари същата година получи почетна награда „Сезар“ за цялостния си принос към киното.

Кариерата продължава и след 59.

Момичето с усмивката порасна. Звездата остана.

Може би точно тук се крие причината Джулия Робъртс да остава интересна повече от три десетилетия след „Хубава жена“.

Не защото не се е променила.

А защото си е позволила да го направи.

От момичето с огромната усмивка, което покори Холивуд през 1990 г., до актриса с „Оскар“, съпруга, майка на три деца и жена, която очевидно не изпитва необходимост непрекъснато да доказва, че все още е звезда.

На 59 Джулия Робъртс вече няма нужда Холивуд да я превръща в икона.

Това се случи отдавна.

Бояна Бояджиева

Вещици, призраци, светещи тикви и деца, които обикалят от врата на врата с неизменното „лакомство или пакост“. Днес Хелоуин изглежда като огромен американски карнавал. Историята му обаче започва векове преди появата на Съединените щати – сред древните келти, огньовете в края на есента и вярването, че в една определена нощ границата между света на живите и този на мъртвите става необичайно тънка.

Всяка година на 31 октомври милиони хора по света обличат костюми, издълбават тикви и украсяват домовете си с паяжини, скелети и призраци.

Зад забавната страна на празника обаче стои история на повече от две хилядолетия.

И тя започва не в Америка, а в Европа.

Самайн – когато лятото свършва

Корените на съвременния Хелоуин обикновено се свързват с древния келтски празник Самайн (Samhain).

Той отбелязвал края на реколтата и настъпването на тъмната половина на годината – зимата.

За келтските общества това бил важен преход. Топлите месеци и прибирането на реколтата приключвали, а започвал студеният и несигурен период на годината.

Но Самайн не бил само смяна на сезоните.

Според древните вярвания именно тогава границата между света на живите и отвъдното отслабвала и духовете можели да преминават между двата свята.

Хората палели големи огньове, оставяли храна като дар и се събирали за ритуали, свързани с настъпването на зимата.

И тук започва една от най-познатите традиции на съвременния Хелоуин.

Защо се маскираме?

Днес можем да бъдем вещица, вампир, супергерой или любим филмов персонаж просто за забавление.

Преди векове идеята била малко по-различна.

Съществуват сведения за обичаи, при които хората се преобличали и прикривали лицата си. По-късните европейски традиции на „guising“ също включвали обикаляне с маски и костюми.

Една от популярните интерпретации е, че дегизирането е било свързано със света на духовете – човек се опитвал да се слее с тях или да не бъде разпознат.

Така зад днешния забавен костюм стои далеч по-древната човешка история за страха от неизвестното.

Как Самайн се превръща в Halloween?

С разпространението на християнството старите обичаи постепенно започват да се преплитат с християнски празници.

1 ноември се утвърждава като Ден на Вси светии – All Saints’ Day, известен и като All Hallows’ Day.

Вечерта преди него е All Hallows’ Eve.

С течение на времето името се съкращава.

All Hallows’ Eve → Halloween.

На 2 ноември пък в западната християнска традиция се отбелязва Денят на всички покойници – All Souls’ Day.

Така в продължение на векове древни вярвания, християнски традиции и местен фолклор се смесват и постепенно оформят празника, който познаваме днес.

А тиквата? Първоначално изобщо не била тиква

Може би най-разпознаваемият символ на Хелоуин е Jack-o’-lantern – издълбаната тиква със светещо лице.

Само че първите такива фенери в Ирландия и Великобритания не били направени непременно от тикви.

Използвали се ряпа и други кореноплодни зеленчуци, в които се издълбавали страховити лица.

С традицията е свързана и ирландската легенда за Stingy Jack – Стиснатия Джак, който според фолклора успял да измами самия Дявол, но след смъртта си бил обречен да се скита между световете.

Легендата разказва, че Джак носел въглен в издълбана ряпа, за да осветява пътя си.

Оттам идва и името Jack-o’-lantern.

Когато през XIX век големи групи ирландски имигранти пристигат в Северна Америка, те пренасят със себе си традицията.

Там обаче откриват нещо много по-подходящо за издълбаване.

Тиквата.

По-голяма, по-мека и в изобилие.

И така един от най-известните символи на Хелоуин се ражда в познатия ни днес вид.

Откъде идва „лакомство или пакост“?

„Trick or treat?“

Днес отговорът е очевиден – давайте бонбоните.

Но и този обичай има дълга предистория.

В средновековна Европа съществувала традиция, известна като souling. Бедни хора, а по-късно и деца, обикаляли домовете и получавали храна или т.нар. „soul cakes“, като в замяна обещавали молитви за починалите близки на домакините.

В Ирландия и Шотландия се развива и традицията на guising – преоблечени деца обикаляли къщите и получавали храна или подаръци, често срещу песен, стихотворение или друга малка „изява“.

След пренасянето на европейските традиции в Северна Америка постепенно се оформя съвременният вариант.

Самият израз trick or treat започва да се разпространява през първата половина на XX век, а след Втората световна война обичаят се превръща в масово американско явление.

Как Хелоуин покорява Америка

В колониална Америка Хелоуин първоначално не бил широко разпространен навсякъде.

Голямата промяна настъпва през XIX век с пристигането на милиони европейски имигранти, особено ирландци и шотландци.

Те носят своите легенди, маски, игри и обичаи.

Америка прави останалото.

През XX век празникът постепенно се отдалечава от религиозните и мистичните си корени и се превръща в огромно обществено събитие – с детски костюми, партита, сладкиши, украси, страшни филми и цели квартали, превърнати в декор от хорър история.

Холивуд и попкултурата окончателно го превръщат в глобален феномен.

Защо черното и оранжевото?

И цветовете на Хелоуин имат своя символика.

Оранжевото се свързва с есента, реколтата, огъня и тиквите.

Черното – с нощта, зимата, смъртта и отвъдното.

Заедно те почти идеално разказват древната идея зад празника – преминаването от светлата към тъмната част на годината.

А вещиците, черните котки и прилепите?

Те се присъединяват към празника постепенно.

Вещиците идват от вековните европейски вярвания и страховете от магьосничество.

Черната котка в средновековния фолклор често е свързвана с вещици и свръхестествени сили.

Прилепите пък имат съвсем практична връзка със старите празненства – големите огньове привличали насекоми, а те от своя страна привличали прилепи.

С времето реалност, легенди и суеверия се смесили.

И получили перфектния декор за Хелоуин.

Празник на злото ли е Хелоуин?

Това вероятно е един от най-честите спорове около 31 октомври.

Историческият отговор е много по-интересен от простото „да“ или „не“.

Съвременният Хелоуин е резултат от смесването на древни келтски обичаи, християнски празници, европейски фолклор и по-късната американска популярна култура.

Той се е променял многократно през вековете.

За древните хора краят на октомври е бил време за размисъл върху живота, смъртта, природата и идващата зима.

За средновековните християни периодът е бил свързан с почитането на светците и паметта за мъртвите.

А за милиони деца днес?

Нека бъдем реалисти.

Основният духовен въпрос е колко шоколад ще се събере до края на вечерта.

От страх от духовете до празник на въображението

Може би точно това прави Хелоуин толкова устойчив.

Преди две хилядолетия хората са палели огньове, защото са се страхували от тъмнината и неизвестното.

После започнали да се маскират.

След това издълбали страшни лица в ряпа.

Пренесли обичая през океана, заменили ряпата с тиква, добавили бонбони, вещици, вампири, кино и малко търговия.

И получили Хелоуин.

Празник, който през вековете е сменил почти всичко – освен едно:

човешкото удоволствие да погледнем страха в очите… и да го превърнем в забавление.

Бояна Бояджиева

Изкуствени интелект (ИИ) може да анализира електрическите сигнали на сърцето по време на сън, за да помогне при прогнозирането на риска от сърдечна недостатъчност, сърдечна аритмия и инсулт с хоризонт до 10 години, съобщи казахстанската новинарска агенция Казинформ.

Системата анализира сърдечната активност, регистрирана по време на изследвания на съня (полисомнография). Изследователите установиха, че тя може да открива закономерности, свързани с бъдещи здравословни проблеми, включително такива рискове, които стандартните медицински прегледи може да не уловят напълно.

В проучването, публикувано в списание „Сън”, са използвани данни за повече от 35 000 пациенти от три медицински центъра в САЩ. Учените са обучили модел с ИИ да анализира сърдечните сигнали, съчетавайки ги с информация за фазите на съня на пациентите.

След това екипът е тествал системата върху две независими групи: 9 810 пациенти в болницата към университета „Емори” (Emory University Hospital) и 12 576 пациенти в медицинския център „Бет Израел Дийкънес” (Beth Israel Deaconess Medical Center).

Моделът е прогнозирал 5 изхода: предсърдно мъждене (състояние, причиняващо неравномерен сърдечен ритъм), инсулт, инфаркт, сърдечна недостатъчност и смърт по каквато и да е причина. Изследователите са проследили здравословното състояние на участниците в продължение на до 10 години в едната група и до 7 години в другата.

Най-добри резултати са постигнати при прогнозирането на сърдечна аритмия, сърдечна недостатъчност и смърт. Включването на анализа, извършен от ИИ, е повишило точността на оценката на риска за тези състояния, надхвърляйки прогнозите, базирани единствено на утвърдени рискови фактори като възраст, тютюнопушене, високо кръвно налягане и диабет.

По отношение на сърдечната недостатъчност, изследователите отчитат подобрение от 8% до 9% в способността на модела да разграничава хората, при които по-късно се развива заболяването, от тези, при които това не се случва.

Въпреки това, ИИ не е довел до значително подобрение в прогнозирането на инсулт или инфаркт в сравнение с оценките, базирани на вече известните рискови фактори. Според изследователите тези състояния може да са по-трудни за прогнозиране за години напред, ако се разчита единствено на сърдечните сигнали.

По-рано Казинформ съобщи, че Бразилия ще разработи базирана на ИИ система, която да подпомогне наблюдението на състоянието на горите и защитените територии.

Кристина Апългейт разкри, че диагнозата множествена склероза, с която живее от 2021 г., се е оказала погрешна. Новината обаче не е донесла очакваното облекчение на 54-годишната актриса – тежките ѝ симптоми продължават, а лекарите все още не знаят какво ги причинява. „Върнах се в изходна позиция“, признава звездата от „Женени с деца“ и „Dead to Me“.

Апългейт разказа за неочаквания обрат в здравословното си състояние в подкаста „MeSsy“, който води заедно с актрисата Джейми-Лин Сиглър.

През 2021 г. тя публично съобщи, че е диагностицирана с множествена склероза. През следващите години говореше открито за трудностите с ходенето, нарушенията в равновесието, изтръпването на крайниците и силните болки.

Сега лекарят ѝ е стигнал до друго заключение – Апългейт всъщност няма множествена склероза.

„Поздравления, нямаш МС“

Актрисата разказва как лекарят ѝ влязъл в стаята и съобщил новината:

„Поздравления, нямаш МС.“

Реакцията на Апългейт обаче била съвсем различна от очакваната.

„Изобщо не бях щастлива. Всички останали бяха толкова щастливи“, споделя тя.

Причината е проста – отпадането на диагнозата не е премахнало нито един от проблемите, с които живее всеки ден.

„Не съм се подобрила. Даже съм по-зле“

Апългейт продължава да има сериозни затруднения с придвижването.

Тя разказва, че използва инвалидна количка, когато посещава лекар, и не може сама да измине дори разстоянието от автомобила до кабинета.

„Не става така – оказва се, че диагнозата е грешна и изведнъж си добре. Не съм се подобрила. Ако трябва да бъда честна, в някои отношения съм по-зле“, казва актрисата.

Сега медицинският ѝ екип трябва да започне ново търсене на причината за симптомите, които я измъчват от години.

Как лекарите са се усъмнили в диагнозата

По думите на Апългейт съмненията започнали, след като лекарят решил да прекрати инфузионната ѝ терапия и да проследи как ще реагират определени клетки на имунната система.

Очакваната промяна не настъпила.

Това довело до ново разглеждане на диагнозата и в крайна сметка до заключението, че актрисата не страда от множествена склероза.

При първоначалното диагностициране тя е преминала през изследвания, включително ядрено-магнитен резонанс и изследване на гръбначно-мозъчната течност. На образните изследвания са били установени и лезии в мозъка.

Защо множествената склероза може да бъде диагностицирана погрешно

Множествената склероза е хронично заболяване, при което имунната система атакува структури в централната нервна система.

Диагностицирането ѝ може да бъде сложно, защото не съществува един-единствен тест, който самостоятелно да доказва заболяването. Лекарите оценяват симптомите, неврологичния статус, резултатите от ЯМР и в определени случаи изследвания на гръбначно-мозъчната течност, като едновременно изключват други заболявания с подобна картина.

Неврологът д-р Бенджамин Грийнбърг от UT Southwestern Medical Center посочва пред Associated Press, че според най-надеждните проучвания приблизително 10% от поставените диагнози за множествена склероза може да се окажат погрешни.

„Чувствам се така, сякаш разочаровах всички“

Промяната в диагнозата има и силен емоционален ефект върху Апългейт.

След 2021 г. тя се превърна в един от най-разпознаваемите публични гласове, говорещи за живота с множествена склероза. Заедно с Джейми-Лин Сиглър, която действително живее с МС, създаде и подкаста „MeSsy“.

Сега Апългейт признава, че изпитва странно чувство за вина.

„Чувствам се така, сякаш разочаровах всички“, казва тя и определя ситуацията като объркваща и обезпокоителна.

Сиглър я уверява, че погрешната диагноза не обезсмисля годините, през които Апългейт е говорила открито за болестта и е помагала за привличането на внимание към хората, които живеят с нея.

Отговорът тепърва се търси

Най-важният въпрос сега остава без отговор – какво всъщност причинява тежките симптоми на Кристина Апългейт.

Актрисата казва, че лекарите ще продължат изследванията, за да установят какво се случва с организма ѝ и защо състоянието ѝ се е влошавало през последните пет години.

Така новината, че няма множествена склероза, не слага край на здравословната ѝ битка. Напротив – връща я към началото на търсенето на диагноза.

Бояна Бояджиева

Желатинът често се препоръчва като евтино домашно средство срещу болки и скованост в ставите. Причината е проста – той се получава от колаген и съдържа аминокиселини, които участват в изграждането на съединителната тъкан. Научните данни за колагеновите продукти показват възможен ефект върху болката и функцията при остеоартроза, но желатинът не е лекарство и няма доказателства, че сам по себе си може да „възстанови“ износения ставен хрущял.

Колагенът е основен структурен белтък в човешкото тяло. Той участва в изграждането на хрущяли, сухожилия, кости, кожа и други съединителни тъкани.

Желатинът се получава при обработка на животински колаген и съдържа аминокиселини като глицин и пролин.

Това обяснява защо от години е свързван със здравето на ставите.

Какво показват проучванията

Научните данни са по-убедителни за хидролизирания колаген и колагеновите пептиди, отколкото конкретно за обикновения хранителен желатин.

Метаанализ на 11 рандомизирани контролирани проучвания с общо 870 участници с остеоартроза на коляното установява подобрение както на болката, така и на функцията при хората, приемали колагенови продукти.

Резултатите са обещаващи, но изследванията се различават по използваните продукти, дози и продължителност.

Затова не може автоматично да се заключи, че всяка форма на желатин или колаген ще има еднакъв ефект.

Не „отива“ директно в ставите

Една от популярните заблуди е, че изяденият желатин достига директно до ставния хрущял.

Храносмилателната система разгражда белтъците до по-малки пептиди и аминокиселини, които организмът след това използва според потребностите си.

Следователно купичката с желатин не се превръща директно в нов ставен хрущял.

Тя обаче осигурява белтъчни градивни елементи, необходими на организма за синтеза на различни тъкани.

Желатин или хидролизиран колаген?

Двете вещества имат общ произход, но не са напълно еднакви.

Желатинът е частично хидролизиран колаген. При контакт с вода набъбва, а при определена температура образува характерен гел.

Хидролизираният колаген е допълнително разграден до по-малки пептиди. Той се разтваря по-лесно и именно тази форма се използва в голяма част от клиничните проучвания.

Затова резултатите от изследванията върху колагенови пептиди не бива директно да се приписват на пакетчето хранителен желатин от магазина.

Как се приготвя желатинът

При обикновения желатин най-важно е да се следват указанията на конкретния производител, защото различните продукти имат различна сила на желиране.

Обичайно прахообразният желатин първо се оставя да набъбне в студена вода.

След това се разтваря в топла течност.

Не е необходимо да се приема непременно сутрин на гладно, както често се твърди в популярни домашни рецепти. Няма убедителни научни доказателства, че точно този начин на прием го прави по-ефективен за ставите.

Същото важи и за различните „курсове“ от точно определен брой дни – те не трябва да се представят като доказана терапевтична схема.

Колко време е необходимо за ефект

Ако колагенов продукт има ефект върху ставния дискомфорт, той не се очаква след една или две дози.

Клиничните изследвания обикновено проследяват участниците в продължение на седмици или месеци.

Затова желатинът и колагеновите добавки не трябва да се разглеждат като бързо обезболяващо средство.

Не заменя лечението

При остеоартроза, хронична болка, подуване или ограничена подвижност желатинът не трябва да заменя лекарския преглед и назначеното лечение.

Движението, подходящите упражнения, поддържането на здравословно телесно тегло и лечението според конкретната диагноза остават много по-важна част от грижата за ставите.

Особено важно е медицинска помощ да се потърси при внезапно силна болка, зачервяване и подуване на ставата, травма или продължителни симптоми.

Има ли смисъл да го приемаме?

За повечето здрави хора хранителният желатин може да бъде част от нормалното меню.

Той не е чудодейно средство, но и не е необходимо да бъде отхвърлян като напълно безполезен.

Науката дава известни основания да се смята, че някои колагенови продукти могат да намалят болката и да подобрят функцията при хора с остеоартроза. Все още обаче са необходими по-големи и независими проучвания, за да стане ясно кои форми, дози и продължителност на прием са най-ефективни.

С други думи – желатинът може да присъства в храненето, но не бива да очакваме от него да „ремонтира“ ставите.

Бояна Бояджиева

Принц Хари призна, че е преживял двуседмичен период на депресия след преместването си в Канада през 2019 г. Херцогът на Съсекс разказа за трудностите, които е изпитал след отдалечаването си от кралското семейство, както и за дългогодишната болка от загубата на майка си – принцеса Даяна.

42-годишният Хари направи откровените признания в специален видеоразговор, посветен на скръбта, загубата и психичното здраве, публикуван в образователната платформа MasterClass.

В разговора с невролога д-р Мери-Франсис О’Конър той споделя как животът под постоянно напрежение е повлиял на емоционалното му състояние и защо напускането на Великобритания първоначално не му е донесло очакваното спокойствие.

„Имах нужда от стрес, за да функционирам“

През 2019 г. Хари и съпругата му Меган се установяват временно в Канада, където се опитват да се дистанцират от напрежението, свързано с кралските задължения и обществения интерес към личния им живот.

Вместо незабавно облекчение обаче принцът преживява неочакван емоционален срив.

По думите му само няколко дни след напускането на познатата среда е усетил рязък спад на адреналина.

Хари описва усещането като нещо, с което никога преди не се е сблъсквал.

Той признава, че дълго време е живял под толкова силно напрежение, че спокойствието първоначално му се е сторило непознато.

Принцът разказва, че се е чувствал безполезен у дома и в продължение на около две седмици е изпитвал депресивни симптоми.

Това е личното му описание на преживяното, а не публично оповестена медицинска диагноза.

Смъртта на Даяна оставя дълбока следа

В разговора Хари се връща и към едно от най-тежките събития в живота си – смъртта на майка му, принцеса Даяна.

Тя загива при автомобилна катастрофа в Париж през август 1997 г., когато той е едва на 12 години.

Принцът признава, че дълго време не е успявал да изрази мъката си.

Според собствените му думи след погребението на Даяна почти две десетилетия не е плакал.

Вместо да преживее загубата, той постепенно е потискал чувствата си.

Хари описва този период като продължително емоционално вцепенение.

Чувствал се виновен, когато бил щастлив

Едно от най-личните признания на херцога е свързано с чувството за вина, което е изпитвал след смъртта на майка си.

Той разказва, че дълго време е възприемал тъгата като доказателство за любовта си към Даяна.

Според него възможността да изпитва радост му се е струвала почти като предателство към паметта ѝ.

Тези чувства са го съпътствали години наред, включително по време на военната му служба.

Хари признава, че дори участието му в две военни мисии в Афганистан не му е помогнало да избяга от болезнените спомени.

Парфюмът на Даяна отключил потиснати спомени

Принцът разказва и за необичаен момент от терапията си, който му помогнал да се свърже отново със спомените за майка си.

По предложение на терапевт той използвал парфюм, който Даяна е носела приживе.

Познатият аромат предизвикал силна емоционална реакция.

Според Хари преживяването му помогнало да си припомни чувства и моменти, които дълго време е потискал.

Той споделя, че постепенно е започнал да приема възможността да бъде щастлив, без това да означава, че е забравил майка си.

Семейството вече е най-важният му приоритет

Днес Хари поставя съпругата си Меган и двете им деца – Арчи и Лилибет – в центъра на личния си живот.

Той разкрива, че се стреми никога да не отсъства от семейството си за повече от десет дни.

Според него времето, прекарано с децата, е сред най-важните фактори за емоционалното му благополучие.

След шест години живот в Съединените щати Хари и Меган обявиха през септември 2026 г. завръщането си във Великобритания.

Според британски медии семейството се е установило в района на Котсуолдс, а децата са започнали училище там.

Откровен разговор за психичното здраве

Признанията на принц Хари са част от образователна поредица, посветена на преодоляването на скръбта и изграждането на психологическа устойчивост.

В нея той разговаря с невролога и изследовател на процесите на скърбене д-р Мери-Франсис О’Конър.

Целта на проекта е да насърчи по-открит разговор за загубата, травматичните преживявания и начините, по които хората се адаптират към тях.

Принц Хари и преди е говорил публично за психичното си здраве, но новите му признания разкриват допълнителни подробности за периода след напускането на Великобритания.

Разказът му показва колко продължително може да бъде отражението на една тежка загуба и колко важно е човек да намери начин да преживее скръбта, без да се отказва от възможността за щастие.

Бояна Бояджиева

Звездата от „Отчаяни съпруги“ Тери Хачър направи необичайно откровено признание за личния си живот – актрисата не е излизала на среща от близо седем години и в момента дори не търси партньор.

61-годишната Хачър признава, че е отворена към любовта, ако тя се появи, но не полага никакви усилия да я търси.

„Боже мой, толкова съм необвързана“, казва актрисата в интервю за британското издание HELLO!.

„Не ходя по срещи и не търся такива“

Хачър признава, че дори самата тя се изненадала, когато осъзнала колко време е минало от последната ѝ среща.

„Преминавам през живота с отворено сърце и никога не бих казала „никога“, но не излизам по срещи. Не ходя на срещи и не търся такива“, разказва тя.

След това прави равносметката:

„Не съм била на среща от… Не мисля, че преувеличавам, ако кажа седем години.“

Актрисата обаче не описва самотния живот като проблем. Напротив – около себе си има голям кръг от близки приятели, някои от които познава повече от 30 години.

Повечето от приятелките ѝ вече са омъжени и според Хачър това естествено ограничава възможностите да среща нови хора.

Последната връзка била с британец

Последната романтична връзка на Тери Хачър продължила около шест месеца.

Мъжът бил британец, с когото актрисата се запознала, докато работела в Лондон.

Оттогава сериозна връзка в живота ѝ не е имало.

Понякога Хачър си мисли, че може да срещне подходящ човек на благотворително събитие – например някого със сходни ценности и интереси.

Засега обаче това не се е случило.

Два брака зад гърба ѝ

Тери Хачър е била омъжена два пъти.

През 1988 г. сключва брак с Маркъс Лайтхолд, но двамата се развеждат около година по-късно.

През 1994 г. се омъжва за актьора Джон Тени. Двамата имат дъщеря – Емерсън, а бракът им приключва през 2003 г.

През годините името на актрисата е свързвано и с други известни мъже, но от доста време тя не поддържа публична сериозна връзка.

Пробвала и приложенията за запознанства

Преди няколко години Хачър решила да даде шанс и на онлайн запознанствата.

Опитът ѝ обаче завършил доста комично.

Актрисата си направила профил в Hinge, но впоследствие акаунтът ѝ бил премахнат след сигнали от потребители, които решили, че някой се представя за Тери Хачър.

Проблемът бил, че профилът действително бил на Тери Хачър.

След тази случка актрисата очевидно не останала особено убедена, че приложенията за запознанства са нейното място.

От „Отчаяни съпруги“ към „Дяволът носи Прада“

Докато любовният ѝ живот е в пауза, професионалният определено не е.

Хачър се мести временно от Лос Анджелис в Лондон за ново голямо предизвикателство.

От 20 октомври тя ще влезе в ролята на страховитата модна редакторка Миранда Пристли в мюзикъла „Дяволът носи Прада“ на сцената на Dominion Theatre в лондонския Уест Енд.

Образът е добре познат на публиката от филма от 2006 г., в който Миранда Пристли беше изиграна от Мерил Стрийп.

За телевизионната публика обаче Тери Хачър завинаги остава най-разпознаваема като Сюзън Майер от „Отчаяни съпруги“, където игра в осем сезона между 2004 и 2012 г.

На 61 години актрисата изглежда съвсем спокойна с факта, че в момента няма мъж до себе си.

Любовта не е изключена – просто Хачър вече не я преследва.

Бояна Бояджиева

Никол Кидман отново се оказа в центъра на вниманието – този път не заради нов филм или новия мъж в живота ѝ, а заради видима промяна във външността ѝ, която предизвика вълна от коментари в социалните мрежи и светските медии.

59-годишната актриса се появи през последните седмици с няколко тоалета с дълбоко деколте, а фенове и медии обърнаха внимание на значително по-пищния ѝ бюст.

Това незабавно възроди старите слухове, че холивудската звезда може да се е подложила на естетична процедура.

Самата Кидман не е потвърждавала подобна интервенция.

Всичко започна от премиерата на „Практична магия 2“

Коментарите се засилиха след появата на актрисата на премиерата на „Практична магия 2“ в Лос Анджелис.

Кидман избра ефектна рокля на Atelier Versace с дантелено деколте, което постави акцент върху фигурата ѝ.

Последваха още публични появи, които дадоха нов живот на спекулациите.

Някои медии потърсиха мнението и на пластични хирурзи, които коментират единствено по снимки, че е възможно да има промяна в обема и формата на бюста.

Подобна оценка от фотографии обаче не може да установи дали човек действително е претърпял операция.

Кидман не е казвала, че има импланти

Въпреки многобройните публикации няма публично потвърждение от Никол Кидман, че се е подлагала на операция за увеличаване на бюста.

Разликата във външния вид може да бъде повлияна и от дрехите, бельото, позицията на тялото, осветлението или промени в теглото.

Затова твърденията за нови импланти остават спекулация.

Това не е първият случай, в който външността на актрисата предизвиква подобни дискусии.

През годините Кидман многократно е била обект на предположения за различни козметични процедури.

Нов етап и в личния ѝ живот

Засиленият интерес към външността ѝ идва в момент на сериозни промени и в личния живот на звездата.

След края на близо 20-годишния ѝ брак с музиканта Кийт Ърбан Кидман навлезе в нов период, който самата тя описва като търсене на отговор на въпроса какво следва.

През последните месеци светските медии свързват актрисата и с нов мъж, като публикациите твърдят, че става дума за милиардер.

Кидман обаче продължава да пази голяма част от личния си живот далеч от публичността.

На 59 години остава сред най-търсените актриси

Личните промени очевидно не забавят професионалния ритъм на австралийската звезда.

Тя активно промотира „Практична магия 2“, отново заедно със Сандра Бълок, и продължава да участва в редица филмови и телевизионни продукции.

Само преди дни Кидман се появи и на наградите „Еми“ в рокля на Chanel, след деветгодишно отсъствие от церемонията.

А докато интернет продължава да обсъжда дали актрисата е променила външността си с помощта на пластичната хирургия, единственият сигурен факт засега е, че самата Никол Кидман не е потвърждавала операция за увеличаване на бюста.

Бояна Бояджиева

На 12 години повечето деца все още се чудят какви искат да станат. Сидни Суини вече имала план – при това буквално бизнес план с конкретни цели и срокове, с който да убеди родителите си, че желанието ѝ да стане актриса не е поредната детска прищявка.

Години по-късно момичето от Айдахо е сред най-разпознаваемите млади звезди на Холивуд, а зад успеха ѝ стоят далеч повече откази, финансови трудности и работа, отколкото предполага блясъкът на червения килим.

От Каси в „Еуфория“ и Оливия в „Белият лотос“ до романтичната комедия „Обичам да те мразя“, Сидни Суини постепенно показа, че няма намерение да остане затворена в един тип роли.

Бизнес план на 12 години

Сидни Суини е родена на 12 септември 1997 г. и израства далеч от Холивуд.

Детството ѝ преминава сред спортове и занимания на открито. Играе футбол и софтбол, кара ски и уейкборд, занимава се с бойни изкуства, граплинг и кикбокс.

Актьорството обаче постепенно се превръща в голямата ѝ цел.

Когато семейството първоначално не приема особено сериозно желанието ѝ да се снима, 12-годишната Сидни избира необичаен начин да го убеди.

Изготвя бизнес план за бъдещата си кариера – с конкретни цели и срокове, които трябва да покажат на родителите ѝ, че знае какво иска и е готова да работи за него.

Планът успява.

Родителите ѝ се съгласяват да ѝ позволят да ходи на кастинги, а впоследствие семейството се мести в Лос Анджелис.

Холивуд обаче не я посреща с отворени врати

Следват години, които нямат много общо с представата за звездния живот.

Кастингите често завършват без успех, семейството изпитва финансови затруднения, а родителите ѝ се развеждат.

Самата Суини работи като екскурзовод в „Юнивърсъл Студиос“, за да може да плаща наема си, докато продължава да преследва актьорската кариера.

Първите ѝ участия са малки. Самата тя си спомня, че една от първите ѝ истински роли е била само с една реплика.

Пробивът не идва веднага.

„Отне малко повече от пет години“, признава впоследствие актрисата.

Един от първите ѝ големи шансове идва с минисериала „Отворени рани“, където работи с Ейми Адамс.

След това кариерата ѝ започва да набира скорост.

„Еуфория“ я превърна в световна звезда

Истинската международна популярност идва с ролята на Каси Хауърд в „Еуфория“.

Образът на емоционално нестабилната млада жена носи на Суини номинация за „Еми“ и я превръща в едно от най-обсъжданите лица на новото поколение холивудски актриси.

Следва участието ѝ в „Белият лотос“, а романтичната комедия „Обичам да те мразя“, в която си партнира с Глен Пауъл, показва съвсем различна страна от актьорските ѝ възможности.

Химията между двамата на екрана дори поражда множество слухове за отношенията им извън снимачната площадка.

Но Суини продължава да търси роли, които да я отдалечават от образа на Каси.

Участва в трилъра „Едем“, в Echo Valley с Джулиан Мур и приема едно от най-сериозните физически предизвикателства в кариерата си – да изиграе боксовата легенда Кристи Мартин.

Качи над 13 килограма за роля

За превъплъщението си в Кристи Мартин актрисата променя драстично тялото си.

Качва повече от 13 килограма и в продължение на месеци следва тежък тренировъчен режим.

Сутрин вдига тежести, по обяд тренира кикбокс в продължение на около два часа, а вечер отново се връща към силовите тренировки.

След приключването на снимките предизвикателството е точно обратното – трябва да свали натрупаното тегло само за седем седмици за следващия си проект.

Режисьорът Дейвид Мишо разказва, че Суини тренирала изключително упорито и независимо от натоварването идвала на снимачната площадка готова за работа.

Не иска актьорството да бъде целият ѝ живот

Още като дете майка ѝ я насърчава да има различни интереси, вместо да превръща актьорството в единствената си цел.

Този подход остава част от характера на Суини и като възрастна.

Освен киното тя проявява сериозен интерес към бизнеса и не крие предприемаческите си амбиции.

Хората, които работят с нея, я описват като човек, който непрекъснато мисли за нови проекти и идеи извън снимачната площадка.

И вероятно точно тук се затваря кръгът.

Защото много преди Холивуд да научи името Сидни Суини, едно 12-годишно момиче вече било решило, че мечтата му няма да остане просто мечта.

То я превърнало в план.

А след това започнало да го изпълнява.

Бояна Бояджиева

Касисът е сред плодовете, които заслужават по-често да присъстват в менюто ни. Малките тъмни плодчета са богати на витамини, минерали и антиоксиданти, които могат да подпомогнат организма по различни начини.

Едно от най-ценните качества на касиса е високото съдържание на витамин C. Той допринася за нормалната функция на имунната система и помага за защитата на клетките от оксидативен стрес.

Плодът е добър източник и на фибри, които подпомагат нормалното храносмилане и усещането за ситост. Освен това касисът съдържа витамин Е, калий и други полезни хранителни вещества.

Някои изследвания сочат, че биоактивните съединения в касиса могат да имат положителен ефект и върху кръвното налягане и функцията на кръвоносните съдове, макар че са необходими още проучвания, за да се установи колко значим е този ефект.

Касисът може да се консумира пресен или замразен, а също да се добавя към кисело мляко, овесени ядки, смутита и десерти. Най-добре е да се приема като част от разнообразно и балансирано хранене.