Певецът Джейсън Деруло даде щедър бакшиш на сервитьор в Небраска. При сметка 759,99 долара изпълнителят дал 5000 отгоре.
Сервитьорът Джордан Шафър казва, че е останал изключително приятно изненадан, а с парите ще може да си плати таксата си за колежа за една година.
Певецът пък му казал, че е много готин човек и затова е постъпил така.
По време на раздаването на Канадските музикални награди Juno полугола активистка прекъсна речта на Аврил Лавин. Докато певицата се опитваше да представи изпълнение на музиканта AP Dhillon на сцената изскочи протестиращата с розови панталони и надпис на торса – „Спасете Зеления пояс”.
Природозащитничка успя да се промъкне покрай охраната и без никакви проблеми да мине зад гърба на Аврил. След няколко секунди охраната и канадската певица я забелязаха, а Аврил ѝ изкрещя “Разкарай се от сцената!”.
Протестът на жената се свързва със земя в Онтарио, която скоро ще бъде застроена с жилищни сгради.
По-късно певицата спечели „Наградата на публиката” и се върна на сцената, за да приеме статуетката с думите: „Този път никой не се опитва да ме прекъсне. Накрая канадката в мен ще се прояви и ще вдигна всички във въздуха”.
Суматохата около “Оскар”-ите поуитихна и дойде времето за равносметки. За първи път в своята 95-годишна история американската Академия за кинематографично изкуство и наука присъди наградата си за главна женска роля на азиатка. Мишел Йео – несбъднатата балерина, жената, която срита голямата екшън звезда на Азия Джеки Чан, момиче на Бонд, бойната любимка на Куентин Тарантино, прие лелеяната статуетка на сцената на театър “Долби” в Лос Анджелис. Наградата беше присъдена на Йео за ролята на Евелин Уанг – китайска имигрантка от първо поколение и собственичка на пералня, около която се върти абсурдната мултивселена на отличения с “Оскар” “Всичко навсякъде наведнъж”.
Подобно на героинята си във филма Мишел Йео се превръща в неудържима сила.
Родената в Малайзия Йео вече записа името си в оскаровата история, ставайки първата идентифицирала се като азиатка актриса с номинация за “Оскар” за главна женска роля. Мърл Оберон, която е родена в Индия и е номинирана през 1935 г. за “Тъмният ангел”, крие своя произход.
Отличието на Мишел Йео идва 85 години след като Луиз Райнър, бяла актриса, слага “жълто лице”, за да играе китайска селянка в “Добрата земя”, за което печели “Оскар” за главна женска роля през 1938 г. Двадесет години по-късно японката Мийоши Умеки става първата азиатка с награда на американската киноакадемия за най-добра поддържаща актриса за изпълнението си в драмата “Сайонара” с Марлон Брандо.
Шестдесетгодишната Мишел Йео, която навремето едва ли е мислила, че ще се разхожда по червения килим, днес е една от най-влиятелните и търсени азиатски актриси в Холивуд.
“Тийнейджърите ще се приближат към мен в супермаркета и ще кажат: “Ти си готина! Можем ли да се снимаме с теб? Външно се усмихвам и казвам: “Разбира се! Но вътрешно размахвам юмрук и крещя: “Да! Най-накрая! Аз съм готина!”, сподели преди време Мишел Йео за “Лос Анджелис таймс”.
Йео никога не е мечтала да бъде холивудска звезда, желанието й е да бъде балерина. Родена в малайзийския град Ипох в заможно семейство, Мишел учи балет в Лондон, когато травма на гръбначния стълб слага край на мечтите й.
Майка й Джанет Йео, която възнамерява да я превърне в знаменитост, я записва на конкурса “Мис Малайзия” през 1983 г. За нейна изненада Мишел получава короната. “Мисля, че съдиите са били слепи”, шегува се тя в интервю за “Таун енд кънтри”.
Въпреки че не печели “Мис Вселена”, Мишел Йео е забелязана и е наета да участва в телевизионна реклама заедно с голямата екшън звезда на Азия и майстор на бойните изкуства Джеки Чан – работа, която поставя началото на бързото й издигане към славата. На въпрос дали Чан (носител на почетен “Оскар”) смята, че мястото на жените е в кухнята, Йео отговаря: “Да, той го правеше. Докато не му сритах задните части”. Двамата си партнират в хонконгската екшън комедия “Полицейска история 3: Супер ченге”, която през 1992 г. бележи завръщането към киното на Мишел след брака и развода й с бизнесмена Диксън Пун.
Съчетавайки танцовите си умения с интензивен тренировъчен режим, през 80-те години на миналия век, преди да се омъжи през 1987 г., Мишел Йео се снима в хонконгски екшън филми като “Да, госпожо”, “Кралски воини”, “Великолепни воини”, “Героичното трио”. Тя е сред малкото актьори, които сами правят каскадите си.
Международната слави й носи ролята на момиче на Бонд във филма “Винаги ще утре” (1997), в който Мишел Йео си партнира с Пиърс Броснан като агент 007. Впечатлен от отдадеността и уменията й, Броснан я нарича “женски Джеймс Бонд”.
Изпълнението й впечатлява и култовия режисьор Куентин Тарантино, един от най-верните й фенове. Запитан защо не е избрал Мишел Йео за филма си “Убий Бил”, Тарантино отговаря: “Кой би повярвал тогава, че Ума Търман може да ти срита задните части?”
И макар екранните битки да й се отдават с лекота, Йео води трудна битка в Холивуд на възрастова и расова основа. В речта си на наградите “Златен глобус”, след като спечели приза за най-добра актриса в комедия или мюзикъл, тя сподели, че са били необходими 40 години, преди най-накрая да получи признание като водеща актриса.
“Спомням си, когато за първи път дойдох в Холивуд. Беше като сбъдната мечта, докато не ми заявиха: “Ти си от малцинствата”, а аз си помислих: “Не, това не е възможно”. Някой тогава ми каза с изненада: “Ти говориш английски!” А аз отвърнах: “Да, полетът дотук беше 13 часа, така че се научих”.
След като все пак успява да пробие в Меката на киното, за Мишел Йео следват успешни и ласкаво оценени от критиката роли в продукции като отличения с “Оскар” за най-добър филм “Тигър и дракон”, “Мемоарите на една гейша”, “Луди богати азиатци”. В наши дни, освен във “Всичко навсякъде наведнъж”, може да се каже, че Йео е навсякъде – от спиноф на “Стар Трек” до киновселената на “Марвел”. Следващата й голяма стъпка е в третия филм от поредицата касоразбивачи “Аватар”.
Когато за първи път прочита сценария на “Всичко навсякъде наведнъж”, Мишел Йео решава, че това е “независим филм на стероиди”. В крайна сметка тя е привлечена от възможността да даде гласност на майките и бабите имигранти, които остават незабелязани. Филмът също така е възможност за нея да се изяви в жанрове – драма, комедия, научна фантастика и фентъзи.
Анализаторите отбелязват, че актрисата е заслужила наградата на американската киноакадемия с изпълнение, което разчита толкова на нейните кунг-фу умения, колкото и на комичните и драматични й заложби.
“Дами, не позволявайте на никого да ви каже, че сте преминали разцвета си”, каза 60-годишната Мишел Йео, получавайки статуетката си под бурните аплодисменти на гостите в театър “Долби”.
Йео посвети наградата на 84-годишната си майка, която проследи церемонията заедно с членове на семейството, министри и парламентаристи в Куала Лумпур, Малайзия. Джанет Йео не скри сълзите си, когато нейната “малка принцеса” стана първата азиатка с “Оскар” за главна женска роля. Щастливата майка похвали Мишел Йео като “интелигента, трудолюбива и предана” дъщеря, която е накарала родината си да се гордее с нея.
Йео надделя за отличието над Ана де Армас за “Блондинка”, Андреа Райзбъро за “Лесли”, Мишел Уилямс за “Семейство Фейбълман” и двукратната носителка на “Оскар” Кейт Бланшет, която през голяма част от наградния сезон беше смятана за фаворитка за ролята си в “Тар”.
“Номинираните бяха наистина силни, но ние не се съмнявахме. Непрекъснато й повтаряхме, че ще спечели, и че ще застане на сцената със златния човек. Невероятно сме горди. Надяваме се, че тя ще продължи да чупи рекорди и да печели още награди”, казаха племенниците й Вики и Келвин Йео.
Присъствалите на специалната прожекция в Куала Лумпур членове на парламента благодариха на Мишел Йео, че е проправила пътя за азиатските и малайзиските жени и я похвалиха като икона на издръжливостта и упоритостта.
Шарън Стоун е сред иконите в киното на 90-те. Известна предимно с ролите си на фатални и мистериозни жени, тя успява да плени сърцата на публиката със своята актьорска игра и красота.
Родена е на 10 март 1958 г. в Пенсилвания. Тя е второ дете от четири, в семейството на Дороти Мари (счетоводителка) и Джоузеф Уилям Стоун II (работник във фабрика).
Още от малка изненадва хората около себе си със своята интелигентност и академични умения, поради което влиза във втори клас едва на пет години. Завършва гимназия в Сийгъртаун, Пенсилвания, а след това отива да учи в университет. По това време се появява възможност, която не подминава и която променя живота ѝ.
Докато е в университета печели конкурс за красота, покрай който я съветват да зареже висшето си образование и да преследва кариера на модел в Ню Йорк. Шарън заминава и до 1977 г. вече е модел на “Форд”. Скоро се мести в Европа и живее за малко в Милано и Париж, където решава да замени работата като модел с актьорското майсторство.
“Събрах си багажа, върнах се в Ню Йорк и се наредих на опашка да бъда статист за филм на Уди Алън”, спомня си тя години по-късно.
Филмовият ѝ дебют е в продукцията на Алън “Спомени от звезден прах” (1980 г.), въпреки че ролята е малка и героинята ѝ се появява съвсем за малко. Две години по-късно се появява за малко във филма на френския режисьор Клод Льолуш “Les Uns et les Autres”.
През 80-те Стоун участва главно в телевизионни сериали, но на големия екран започва да се утвърждава в ролите на “фатални жени” – умни, красиви, мистериозни дами, които често се оказват убийци или някакъв вид опасност зад кукленската фасада. В този период участва и в няколко филма като “Cold Steel” (1987 г.), “Над закона” (1988 г.) и други.
През 1990 г. актрисата участва заедно с Арнолд Шварценегер във филма “Зов за завръщане”, който дава нов отскок на кариерата ѝ. През цялата 1991 г. участва в различни филми предимно трилъри и криминалета като “Scissors”, “Where Sleeping Dogs Lie” и други. Обаче сред цялото море от различни превъплъщения, онова, което се превръща в нейната най-запомняща се роля е тази на Катрин Трамел в “Първичен инстинкт” (1992 г.).
Няколко актриси по това време отхвърлят ролята заради прекалената голота. За тази своя роля тя получава номинация за награда “Златен глобус” в категория “Най-добра актриса в драма”.
Шарън Стоун се превръща в една от емблемите в киното през 90-те. Известна със своя тип роли, тя участва в множество успешни продукции заедно с големи актьори като Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун (“Специалистът”, 1994 г.), Ричард Гиър (“Intersection”, 1994 г.), Леонардо ди Каприо (“Бърз или мъртъв”, 1995 г.), Робърт де Ниро (“Казино”, 1995 г.) и други. Всеки от тези филми е успешен, макар и не винаги посрещнат добре от критици. За ролята си в “Казино” печели “Златен глобус” и номинация за “Оскар”.
“Слава Богу! Еха, най-накрая… Не ставам по-млада. Случи се в най-подходящия момент” споделя реакцията си пред вестник “The Observer” през 1996 г.
Същата година Стоун получава своята звезда на Холивудската алея на славата.
С идването на новия век настъпва нов период в живота на холивудската красавица, който изобщо не изглежда толкова блестящ, колкото предишното десетилетие.
Започва добре с филма “If These Walls Could Talk 2” (2000 г.), но след година всичко тръгва стремглаво надолу. Шарън спешно е приета в болница със субарахноидален кръвоизлив (кръвоизлив в мозъка). Оказва се, че кървенето е продължило няколко дни преди да получи пристъп. Налага се спешна операция, която се определя като много рискова, а лекари и учени твърдят, че само 5% от хората, които преминават през нея оцеляват. Шарън се оказва една от тях. Самата тя описва преживяването като вид прераждане, сякаш трябва да започнеш целия си живот отначало – да се научиш да говориш, ходиш и да възстановиш паметта си, а за кариерата в индустрията да не говорим.
По време на този тежък период тогавашният ѝ съпруг Фил Бронстейн се развежда с нея, за да бъде с друга жена и започва дело за родителски права над осиновения им син. Шарън рядко успява да стигне до съда заради здравословното си състояние. Тогава съдът решава синът да живее с баща си, а майката да има правото да го посещава.
В годините си на възстановяване, хората започват да забравят Шарън Стоун, както и самата индустрия. Когато вече се чувства достатъчно силна, за да се завърне, се налага отново да започне от нулата. Част от филмите през този период дори не се излъчват на голям екран, а преминават директно на DVD. Повечето не са особено успешни, особено сред критиците, но все пак има някое друго попадение, с което Стоун успява бавно да се качи нагоре по стълбата на успеха. Дори “Първичен инстинкт 2” (2006 г.) не е толкова успешен, колкото предшественика си от 90-те. Сред по-успешните филми в този период са: “Алфа дог” (2006 г.), “Боби” (2006 г.), “Катастрофалният артист” (2017 г.) и други.
От 2018 г. до днес Шарън участва повече в телевизионни продукции и сериали, а името ѝ отново успява да блесне, заради таланта и страстта, които така и не изгубва.
Докато все още е модел няколко списания като “People” и “Playboy” я поставят сред най-сексапилните жени на 90-те години, което я превръща и в секс символ. В интервю пред Опра Уинфри през 2014 г. казва, че се радва, че я свързват с това, тъй като по онова време вече е на 56, когато бръчките вече са започнали да заличават кукленската фасада. През 2015 г. позира гола за модното списание “Harper’s Bazaar”, разчупвайки стереотипите за красота и сексапил.
“В един момент започваш да се питаш: “Какво наистина е секси?” Това да бъдеш в сегашния момент, да се забавляваш и да харесваш себе си достатъчно, за да харесваш и човека до теб”, казва актрисата пред списанието.
В личния си живот преминава през много любови и разочарования, като най-голямото е разводът с Фил Бронстейн. След като се възстановява от операцията си, Стоун завежда ново дело за родителски права и успява да си върне сина. През 2005 г. и 2006 г. осиновява още две момчета и днес четиримата живеят щастливо заедно. Именно първият ѝ син е причината да не се предаде, когато идва време да я оперират и казва, че това желание да бъде с него е било онова, което засилва волята ѝ и ѝ помага да оцелее след тежката операция.
Шарън Стоун не е просто поредното красиво лице и със сигурност не е случайно, че повечето ѝ роли са на “фатални жени”. Самата тя е такава, но в същото време е силна, упорита, умна и не по-малко красива дори на 65 години.
“Не е важно как падаш, а как ставаш. Дали имаш достойнството, куража и честността да се изправиш и моралният ти компас да не се отклони”, споделя актрисата пред Лари Кинг.
Канадският актьор Райън Рейнолдс продаде своята успешна компания Mint Mobile за 1,35 милиарда долара на T-Mobile. Това обяви самият той, като се пошегува в официалното си изявление: “Толкова сме щастливи, че T-Mobile победи агресивна оферта, дадена в последния момент от майка ми”.
В 5G мрежата Mint Mobile, която предлага евтини безжични планове за 15 долара на месец и неограничен план за 30 долара на месец, актьорът притежава 25-процентов дял. T-Mobile обяви, че цените на Mint ще останат непроменени.
“Толкова съм горд от целия екип на Mint и съм толкова развълнуван за това, което предстои”, добави Рейнолдс в изявлението си.
T-Mobile е втората по големина компания за мобилни телефони в САЩ, като тя ще плати на актьора и съдружниците му комбинация от 39% пари в брой и 61% в акции. Като част от сделката Рейнолдс ще продължи да изпълнява творческа роля в компанията и ще бъде неин говорител.
“Mint изгради невероятно успешен дигитален бизнес директно към потребителите, който продължава да предоставя на клиентите”, каза Майк Сиверт, главен изпълнителен директор на T-Mobile, цитиран от The New York Times.
Актьорът, известен с ролята си на Уейд Уилсън в “Дедпул”, купи дял от собствеността в Mint Mobile през 2019 г. Той обясни покупката, като каза, че знаменитостите обикновено инвестират в продукти от висок клас като марки за грижа за кожата или алкохолни компании, но че той иска да защити “по-практичен подход към най-важната технология”.
Според изследване, представено на 71-вата годишна научна сесия на Американския колеж по кардиология, пиенето на 2 до 3 чаши кафе на ден не само намалява риска от сърдечни заболявания и нередовен сърдечен ритъм, но и увеличава продължителността на живота, съобщи “Труд бг”.
„Тъй като кафето може да увеличи сърдечната честота, някои хора се притесняват, че пиенето му причинява или изостря сърдечните проблеми. Така се роди общата медицинска препоръка да се пие по-малко кафе. Но нашите данни показват, че не можете да се откажете от ежедневната консумация на тази напитка”, казва Питър Кистлър, ръководител на изследването.
Той и неговият екип са използвали данни от базата данни BioBank в Обединеното кралство, която съдържа здравна информация за повече от половин милион души, проследени в продължение на най-малко 10 години. Изследователите наблюдавали ефектите от пиенето на 1 до повече от 6 чаши кафе на ден. В първото проучване били включени хора без сърдечни заболявания. Учените стигнали до извода, че пиенето на 2 до 3 чаши кафе на ден се свързва с най-голяма полза, с 10-15% намаление на риска от коронарна болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, нарушения на сърдечния ритъм или смърт поради каквато и да е причина. Най-нисък риск от инсулт или смърт, свързана със сърцето, има сред тези, които пият по една чаша кафе на ден.
Във втория експеримент участвали хора със сърдечно-съдови заболявания. Учените съветват да не се увеличава броят на чашките (2 до 3), особено ако това предизвиква безпокойство и дискомфорт. Хората с предсърдно мъждене са имали 20% по-нисък риск от смърт в сравнение с тези, които не са пили кафе.
В третия експеримент учените изследвали връзката между употребата на различни видове кафе (разтворимо, смляно, с кофеин и без) и развитието на сърдечно-съдови заболявания. Те установили, че рискът от аритмия, атеросклероза, инсулт или сърдечна недостатъчност не зависи от вида кафе.
Пинк издаде деветия си студиен албум “Trustfall” след четиригодишна пауза. В него тя смесва стилове, размишлява за кризи – както лични, така и глобални, а гласът ѝ е все така впечатляващ.
Певицата, наричана Поп принцеса, е променяла многократно стила си. Дебютният ѝ албум “Can’t Take Me Homе” e повлиян от R&B, след това преминава през пънк, хип-хоп, поп-рок.
Въпреки че прибягва и до други стилове през годините, тя си остава поп певица.
“Trustfull” e най-зрелият ѝ албум досега – тя е вече над 40 години. В него няма бунтарство, но споменава често алкохола. Също така залага на безопасни теми. В колекцията има доста балади, но песни като “Runaway” с натрапчивия ритъм напомнят, че тя обича да се забавлява.
Първата песен “When I Get There” е за баща ѝ, починал от рак през пандемията от новия коронавирус. Звучи искрено, дори закачливо, когато певицата се чуди дали в рая има барове. Заглавната песен “Trustfall” e еуфорична – запомнящ се поп, който е специалността ѝ. Водещият сингъл “Never Gonna Not Dance Again”, както и “Runaway” са денс, а “Just Say I’m Sorry” с Крис Стейпълтън е кънтри. “Нate Мe” напомня за поп-рок бунтарството ѝ. Що се отнася до текстовете, изпълнителката продължава да пее за тревоги и болка.
Макар и повечето парчета в тавата да са солови, включените сътрудничества са разнородни. Освен Стейпълтън, Пинк е привлякла “The Lumineers” за фолк-баладата “Long Way to Go” и дуета “First Aid Kit” “Kids in Love”, която е по-младежка.
Отзивите за албума “Trustfall” на Пинк са смесени, макар и преобладаващо положителни. Тя получава 70 точки от възможните 100 от шест рецензии в сайта Metacritic.
“Смесицата от денс поп, фолк и рок оставя странно чувство за нестабилност“, пише в. “Independent”.
“Пинк прелита през много музикални стилове… а привлекателността й идва от способността й да превръща ежедневието в стерео“, пише сп. “Rolling Stone”.
Вестник “Daily Telegraph” обаче е по-малко благосклонен и обръща внимание на липсата на новаторство и преобладаването на “общи поп стилове, които се представят добре в плейлистите за стрийминг.“
Феновете на певицата обаче ѝ остават верни, като пишат към песните в YouTube за “изумителния ѝ и утешаващ глас” или за това, че се отъждествяват с преживяванията ѝ.
Пинк започва кариерата си с момичешката група “Choice”, когато е на 16 години. Дебютния си солов албум “Can’t Take Me Home” издава през 2000 г. Той става двойно платинен в САЩ. Сингълът “Lady Marmalade” от саундтрака на филма “Мулен Руж” допринася много за популярността ѝ. Вторият ѝ студиен албум “Missundaztood” (2001 г.) е връх в кариерата ѝ. Третият “Try This” (2003) е с по-малко продажби, но й носи награда “Грами” за най-добро женско рок вокално изпълнение. Шестият й студиен албум “The Truth About Love” (2012) е първият ѝ номер едно в САЩ. От него е сингълът “Just Give Me a Reason”, пише БТА. Следващите ѝ студийни албуми – “Beautiful Trauma” (2017) и “Hurts 2B Human” (2019), дебютират на върха на класацията “Billboard 200”, като “Beautiful Trauma” става третият най-продаван албум в света за годината.
Пинк е призната за напредничав творец. Звезди като Кристина Агилера, Деми Ловато, Кейти Пери, Адел, Дуа Липа са признавали, че се вдъхновяват от нея.
Сред наградите ѝ са три “Грами”, две БРИТ, седем видео-музикални награди на MTV, включително “Авангард”. През 2009 г. “Billboard” я определя за поп изпълнителя на десетилетието, а през 2013 г. я обявява за Жена на годината.
Фолксваген” (Volkswagen) желае да инвестира 180 млрд. евро през следващите пет години за планове за производство на собствени батерии, за разширяване на производството си в САЩ и за увеличаване на привлекателността на своите автомобили в Китай, предаде “Файненшъл таймс”.
Германският производител на автомобили заяви във вторник, че малко над две трети от инвестицията ще се насочи към прехода на компанията към продажба на електрически превозни средства, както и към софтуерна стратегия, тъй като автомобилът все повече се превръща в мрежово свързано устройство.
“Още през 2025 г. се очаква всяко пето превозно средство по целия свят да бъде едно с изцяло електрическо задвижване”, заявиха още от компанията.
По-рано днес Volkswagen Group обяви, че приходите за 2022 г. са достигнали 279 милиарда евро, отбелязвайки скок с 11,6% в сравнение с година по-рано. В същото време компанията е продавала общо 8,5 милиона автомобила.
Оперативната печалба пък се е увеличила с 12% до 22,5 млрд. евро, а печалбата след облагането с данъци се увеличи с 2,6% до 15,8 млрд. евро.
Компанията вижда предизвикателна перспектива за 2023 г. Тя очакват продажбите на автомобили значително да се увеличат в сравнение с 2022 г., очаквайки увеличение на печалбите на автомобилния гигант с между 10 и 15% или с общо 9,5 милиона продадени бройки.
“Доволни сме, че можем да позволим на вас, нашите акционери, да споделите този успех”, заяви изпълнителният директор Оливер Блум. “Мениджърският съвет и Надзорният съвет предлагат дивидент от 8,70 евро за обикновена акция и по 8,76 евро за привилегирована акция, което е съответно увеличение с по 1,20 евро спрямо предходната година”, добави той.
Източник: БНР
Британският крал Чарлз Трети присъди титлата херцог на Единбург на най-малкия си брат принц Едуард, спазвайки волята на родителите си, предадоха медиите на Острова, позовавайки се на Бъкингамския дворец.
Преди това тя принадлежеше на баща им принц Филип, който почина на 9 април 2021 г. на 99-годишна възраст. Той я получава сутринта на сватбата си с принцеса Елизабет, която по-късно става кралица.
Принц Едуард е четвъртото и най-малко дете на принц Филип и кралица Елизабет Втора, починала на 8 септември миналата година на 96-годишна възраст.
Едуард получи титлата херцог на Единбург на своя 59-и рожден ден, който бе миналия петък, като ще я носи пожизнено.
“Негово Величество кралят има удоволствието да връчи херцогството на Единбург на принц Едуард, граф на Уесекс и Форфар, по случай 59-ия рожден ден на Негово Кралско Височество”, се казва в изявлението, направено от Бъкингамския дворец. “Титлата ще бъде притежание на принц Едуард през целия живот на Негово Кралско Височество“.
Съпругата на Едуард, Софи, която досега беше графиня на Уесекс, вече е херцогиня на Единбург.
Херцогството, което в миналото е било наследствено, обаче няма да се предаде на сина им, 15-годишния Джеймс, виконт Севърн, когато Едуард почине.
Виконт Севърн ще стане граф на Уесекс и Форфар, когато титлата на херцога на Единбург се върне на короната.
Херцогът и херцогинята на Единбург ще бъдат по-късно в града, вдъхновил името им, за първия си ангажимент с новите титли.
“Херцогството” е създадено за последен път за принц Филип през 1947 г. при брака му с принцеса Елизабет, която е носила титлата херцогиня на Единбург преди да се възкачи на трона през 1952 г.
“Новият херцог и херцогинята на Единбург с гордост продължават наследството на принц Филип за насърчаване на възможностите за младите хора от всички среди да разгърнат пълния си потенциал“, се посочва още в изявлението.
Едуард също така ще остане до края на живота си граф на Форфар, друга негова титла. Той обаче ще използва по-висшата шотландска титла херцог на Единбург.
Принц Филип винаги е искал най-малкият му син Едуард да наследи титлата му, но в крайна сметка решението е на Чарлз Трети като крал.
Когато се ожениха през 1999 г., принц Едуард и Софи Рис-Джоунс получиха титлите граф и графиня на Уесекс. От Бъкингамския дворец обявиха, че Едуард в крайна сметка един ден ще наследи баща си като херцог на Единбург, но едва след смъртта на Филип и кралицата.
Тогава от двореца казаха: “Кралицата, херцогът на Единбург и принцът на Уелс също така се съгласиха, че принц Едуард трябва да получи херцогството на Единбург с течение на времето, когато настоящата титла, която сега притежава принц Филип, евентуално се върне на короната“.
В съответствие с патентните писма, издадени през 1947 г., когато крал Джордж Шести дава титлата на Филип, Чарлз наследява Единбургското херцогство след смъртта на баща си, но не я използва, пише БТА. Със смъртта на кралица Елизабет Втора преди шест месеца и възкачването на Чарлз Трети на трона, титлата се сля с короната и можеше да бъде предоставена на друг.
Въпреки че през 1999 г. се съгласи с желанието на баща си, беше съобщено, че Чарлз не желае да предаде херцогството на Едуард, когато стане крал, тъй като е известно, че той е привърженик на “по-стегната монархия”.
Едуард изглежда беше наясно с тази несигурност, намеквайки в телевизионно интервю след смъртта на принц Филип, че решението дали да получи титлата или не ще зависи от принца на Уелс Чарлз, когато стане крал.
Това е поредната промяна на титла, след като по-рано тази седмица Хари и Меган, херцог и херцогинята на Съсекс, започнаха официално да използват титлите принц и принцеса за Арчи и Лилибет.