Archives септември 6, 2024

Актрисата Уинона Райдър разкри през какво е трябвала да премине, за да се заяви като име в киноиндустрията.

51-годишната звезда дебютира в света на шоубизнеса още като тийнейджър. И сега, няколко десетилетия по-късно, тя призна, че неведнъж се е сблъсквала с неприлични предложения.

По време на промотирането на дългоочакваното продължение на филма “Бийтълджус” Райдър сподели, че през 90-те години е била сексуално тормозена. “Имах трудни преживявания с няколко души, които откровено ме тормозеха сексуално”, каза тя пред изданието Esquire. “Това се случи, когато бях в началото на 20-те си години, когато станах на 30 се повтори същото. Беше изключително напрягащо.”

По думи на Уинона приживяванията, които е имала тогава, са й помогнали да види през какво са подложени и останалите жени, за да се докажат. “Аз обаче имах късмет донякъде, защото вече бях известна и не ми се случваше толкова често, но ако бях прохождаща актриса, най-вероятно ежедневно щях да бъда подложена на това.”

В интервюто си тя разказа, че след като е постигнала слава в Холивуд, е успяла да се докосне и до Харви Уанстийн. “Спомням си, че имах среща с него. Премина всъщност доста спокойно, когато отидох в офиса му, поговорихме си и накрая си тръгнах. Не очаквах, че само аз съм останала с такова впечатление, защото след това агентът ми ми се разкрещя и помислих, че с нещо съм го обидила явно.”

Райдър не е била сигурна какво би могла да направи, за да обиди Уайнстийн, който сега е на 72 години, но по нейни думи, е останала с впечатлението, че след тази среща той “не я е харесвал”.

Проучване разкри, че мозъците използват три различни групи неврони, за да съхраняват един и същ спомен. Откритието може един ден да помогне за смекчаване на болезнените спомени при хора, претърпели травма. Освен това то напомня за компютърна система, ползваща бекъп (backup) памет, пише NewAtlas.

Изследователи от института Biozentrum на университета в Базел са наблюдавали мозъци на мишки и са проучвали какво се случва, когато се формира нова памет.

Те откриват, че мозъците на гризачите задействат три различни групи неврони, за да запишат паметта. Първите са известни като ранни неврони и се развиват най-рано, докато фетусът расте. В другия край на спектъра са късно родените неврони, които се появяват късно в ембрионалното развитие. Между тях има неврони, които се образуват някъде точно по средата на растежа в утробата.

Изследването с изображения разкрива, че когато новата памет се съхранява в ранните неврони, първоначално е трудно да се възстанови, но с течение на времето става по-трудно за “забравяне”.

Копието на паметта, съхранено в късно родените неврони, от друга страна, е много силно в началото, но избледнява с времето до степен, че в крайна сметка става недостъпно за мозъка.

В средата копието на паметта показа по-висока степен на стабилност, отколкото при която и да е от другите невронни групи.

“Предизвикателството, пред което мозъкът е изправен с паметта, е доста впечатляващо”, казва Флавио Донато, който е ръководител на изследователската група в Biozentrum. “От една страна, той трябва да помни какво се е случило в миналото, за да ни помогне да осмислим света, в който живеем. От друга страна, той трябва да се адаптира към промените, случващи се навсякъде около нас, както и нашите спомени, за да ни помогнат да направим правилния избор за нашето бъдеще.

С новото си разбиране изследователите успяха да разгледат по-задълбочено как се формират и достъпват спомените. Тук е важно да споменем, че въпреки че изследването е проведено върху мишки, техните мозъци често се използват в неврологията като заместител на нашия собствен, тъй като те имат 75 различни типа клетки в кората си – колкото и при хората.

Като се има предвид това, изследователите смятат, че работата им може да има последици за лечението на хора, които са били увредени от травматично събитие.

Например, ако паметта е свежа, което означава, че късно родените неврони са активирани, тя все още може да бъде променена, преди да бъде предадена на средните и ранно родените неврони за съхранение. След като обаче късно родените неврони се активират и паметта се съхранява там, става все по-трудно да се модифицира. По принцип, колкото по-дълго един спомен е бил съхраняван в мозъка, толкова по-трудно е той да бъде променен.

“Как динамично се съхраняват спомените в мозъка е доказателство за пластичността на мозъка, което е в основата на неговия огромен капацитет на паметта”, казва първият автор на изследването Вилде Квейм.
Разбирането на тази пластичност чрез работа, извършена от Квейм и неговия екип, може един ден да помогне на учените да разберат как да помогнат на хората да получат достъп до спомени, които са смятали за изгубени завинаги, или да забравят травматичните преживявания, които не им дават покой.

Работата на екипа е публикувана в списание Science.