
Разпети петък е един от най-свещените дни в християнския календар. Ден на тъга, смирение и размисъл. На този ден вярващите отбелязват разпятието на Исус Христос – жертва, която символизира изкуплението на човечеството.
Ден без камбани и без радост
На Разпети петък църковните камбани мълчат. Богослуженията са по-различни – без звън и без литургия, а само с тържествена служба, наречена Царските часове, и изнасяне на Плащаницата – платно с изображение на Христовото тяло. Хората минават под нея за здраве, смирение и прошка.
Поверия и забрани
В българската народна традиция денят е обвит в редица поверия. Смята се за най-тежкия ден в годината – не се пере, не се чисти, не се шие, не се меси хляб. Това е ден, в който се вярва, че всяко действие трябва да бъде съзнателно и в покой, за да не се навлече нещастие или болест.
Жените не подхващат никаква домашна работа, а мъжете не посягат към инструменти – вярва се, че всяка рана, нанесена днес, зараства трудно.
Силата на вярата – лечение и пречистване
Особено място заема вярването, че водата, събраната на Разпети петък, има лековита сила. Хората ходят на извори или реките, вярвайки, че водата измива грехове и болести.
Също така, минаването под Плащаницата се смята за духовно и физическо пречистване – акт на вяра, който създава връзка между земното страдание и надеждата за възкресение.
Между миналото и настоящето
Въпреки промените в начина ни на живот, много от обичаите се съхраняват и предават от поколение на поколение. Разпети петък не е просто ден от календара – той е напомняне за жертвата, за вярата и за силата на човешкия дух да вярва, дори в най-тежките моменти.
Бояна Бояджиева