Когато получат резултатите от липидния си профил, повечето хора обръщат внимание основно на общия холестерол, HDL, LDL и триглицеридите. Често леко повишеният общ холестерол предизвиква тревога, а високият HDL носи чувство за спокойствие. Специалистите обаче отдавна подчертават, че оценката на сърдечносъдовия риск не се свежда до една единствена цифра.
Според съвременната кардиология рискът се определя от съвкупност от фактори – възраст, кръвно налягане, тютюнопушене, диабет, наследствена обремененост, преживян инфаркт или инсулт, както и някои по-рядко изследвани показатели, сред които липопротеин(a).
Защо холестеролът е едновременно полезен и рисков?
Холестеролът е жизненоважен за човешкия организъм. Той участва в изграждането на клетъчните мембрани, производството на стероидни хормони, жлъчни киселини и витамин D.
Проблемът възниква, когато в кръвта продължително време циркулират високи количества LDL-холестерол, който се натрупва по стените на кръвоносните съдове и постепенно води до развитие на атеросклероза.
Високият HDL не отменя риска
Широко разпространено е схващането, че високият HDL автоматично компенсира повишения общ холестерол. Макар HDL да подпомага извеждането на холестерола към черния дроб и традиционно да е известен като „добрия“ холестерол, неговите високи стойности не могат да неутрализират неблагоприятния ефект на повишения LDL.
Именно LDL днес се приема като основен причинен фактор за развитието на атеросклеротичните плаки.
Целевите стойности са различни за всеки
Няма универсална стойност на LDL, която да е подходяща за всички хора.
При хора с нисък сърдечносъдов риск по-високи стойности могат да бъдат контролирани чрез промени в начина на живот. При пациенти със захарен диабет, преживян инфаркт, инсулт, доказана атеросклероза или фамилна хиперхолестеролемия обаче препоръчителните стойности са значително по-ниски.
При висок риск специалистите често препоръчват LDL около 1,8 mmol/L, а при много висок риск – под 1,4 mmol/L.
Наследствената хиперхолестеролемия
При някои хора високият LDL не е резултат от начина на хранене, а от генетично заболяване – фамилна хиперхолестеролемия.
При това състояние организмът не успява ефективно да отстранява LDL-холестерола от кръвта и стойностите остават високи още от ранна възраст. Един от предупредителните признаци е наличие на близки роднини, преживели инфаркт или инсулт в млада възраст.
Навременното диагностициране и лечението могат значително да намалят риска от сериозни сърдечносъдови усложнения.
Как храненето влияе на холестерола?
При хората без наследствено заболяване хранителният режим може осезаемо да подобри липидния профил.
По-голямо значение имат наситените и трансмазнините, отколкото самото количество холестерол в храната. Мазните меса, колбасите, маслото, пълномаслените млечни продукти, както и палмовото и кокосовото масло могат да повишат нивата на LDL.
За сметка на това меню, богато на овесени ядки, бобови култури, плодове, зеленчуци, риба, ядки и ненаситени растителни мазнини, подпомага поддържането на по-добър липиден баланс.
Може ли човек да живее с много нисък LDL?
Науката познава редки случаи на хора с генетично изключително ниски стойности на LDL-холестерол, без това да оказва неблагоприятно влияние върху здравето им.
Именно тези наблюдения стоят в основата на разработването на съвременните PCSK9-инхибитори – медикаменти, които значително понижават LDL при пациенти с висок сърдечносъдов риск.
Специалистите обаче предупреждават, че целта не е всеки човек да достигне възможно най-ниски стойности, а лечението да бъде съобразено с индивидуалния риск и здравословното състояние на пациента.
Бояна Бояджиева
