„За нас, да съчетаем премиера с най- голямото филмово събитие в България е чест“
Филмът „Танго в тунела“ бе селектиран в основната програма на тазгодишното, 23-то издание на “София Филм Фест”.
Той бе включен в рубриката „Ново българско кино“ и е един от 7-те български филма, включени в програмата на фестивала. Продукцията е изцяло независима и не се ползва от държавно финансиране. Режисьори на лентата са Ники Станчев и Стоян Анов, като за втория филмът е дебют. Продуценти са Златето Керемедчиева и Диляна Данева, оператори Момчил Александров и Емилиан Дечев.
Филмът е съвременна българска драма, която проследява живота на младия мъж Тони (Ники Станчев), който е изоставен от родителите си, както и взаимоотношенията му с обкръжаващия свят.
– Сподели какви бяха отзивите за „Танго в тунела“ след “София Филм Фест”?
– След премиерата, за наше щастие получихме добри отзиви, очакванията бяха оправдани, залата беше пълна – доста хора ни уважиха – имаше публични личности, хора дошли от чужбина , от локациите, които сме снимали. Организаторите на феста бяха подготвили коктейл след края на филма , за което изключително много благодарим.
За нас, да съчетаем премиера с най- голямото филмово събитие в България е чест.
Прочетохме критики, които бяха позитивни и с много с добър анализ на филма – показващи , че сме успели да акцентираме върху това, че филма говори за обърканото младо поколение , неговите проблеми, комплекси, търсения, мечти, което означава, че ние сме си свършили работата. Тепърва „Танго в тунела“ започва да се пуска по фестивали, ще има няколко частни прожекции, на които сме поканени – едната от тях е благотворителна. Живот и здраве в началото на 2019/2020г ще тръгне по екраните.
– След успеха на “София Филм Фест”вече имате ли нови проекти?
– Ние доста бързо се организирахме и решихме да започнем един по – жанров филм – хорър фентъзи. Решихме, че освен хорър, ще вкараме един по- фентъзи, по – приказен елемент т.е ще се опитаме да съчетаем нещата между двата жанра с цел да е по -увлекателно, насочено към младите хора, с по- комерсиална цел.
Търсим главно подрастващата публика , не толкова арт фестивали.
Малко преди да завършим монтажа на „Танго в тунела“ написах сценария на филма. За мое щастие, след написването му, за няколко седмици вече имахме продуцент , който да повярва в нас – Василена Спасова, и заедно с нашата продуцентка Диляна Данева , съчетаха време и усилия и започнаха снимки по проекта.
Филмът изискваше доста зимни локации, за това трябваше да започнем доста бързо. Самото заглавие „SnowCrowers“ ( „Пълзящи по снега“) е обвързано с един зимен катаклизъм , за съжаление зимата свърши по -рано ( смее се), за това сме в процес на снимки , защото много от интериорите, за които не е проблем снега са заснети, но тези, за които е нужен ще почакат до идната зима. Този проект ще бъде реализиран 2020г, до тогава имаме времето и енергията да разпространим и изконсумираме позитивите от „Танго в тунела“. Нашият екип е между два нови и коренно различни проекта .
– Има ли известни лица в SnowCrowers?
– Не , няма. Смятам , че известните личности в България могат да са позитив , но не и решаващ фактор за даден проект дали е продаваем или не.
Ние сме едно много силно „артистично семейство“, което работи последните 10 г по различни публични проекти, и мисля че заслужаваме спектъра да е насочен към нас и нашия талант.
Във филма участват , както и в „Танго в тунела“ – Диляна Данева и Златето Кереметчиева, главен актьор е Никола Първанов – млад и много талантлив актьор от Пловдив.
Йонко Димитров ( също от„Танго в тунела“ ) и Стоян Любенов – играят побъркани музиканти, които в този зимен катаклизъм са единствените оцелели и търсят други хора. И единственото зло- самият SnowCrower , който бе направен с практични ефекти от нашия арт директор – Диди Шипочка. Тя изгради всичко от костюм до маска, за да може каскадьора да го изиграе. Разбира се, ще има добавени и СJI -ефекти на определени места, но като цяло филма е с практични ефекти.
– Защо избрахте да не залагате на известни актьори?
– Смятам , че нашите известни актьори имат достатъчно поле за изява и харесваме някои имена доста, но искаме нашият капацитет и талант да покаже , че сме не по -малко добри от вече установените имена.
– Спомена , че SnowCrowers е насочен към младата аудитория, как мислите да я привлечете във време на он лайн сериали, инстаграм инфлуенсъри, блогъри и влогъри?
–Много хубав въпрос!
Не смятам , че интернет платформите са някаква форма на конкуренция, защото лично аз като режисьор- за мен е важно един продукт визуално, звуково, актьорски и сценографски да е на световно ниво.
Целият проект ще бъде озвучен на английски т.е ще има българска и английска версия, за да може да продаваем, мислим да контактнем Netflix.
Лично аз обичам нещата да стават по трудния начин, но изпипани и целокупни, отколкото да стават кратки клипчета, които да се формулират от Share- ове и Like-ове.
Екипът ни също има своите почитатели и последователи, смятам че младите, които ще следят проекта още от трейлър и тийзър ниво по различните платформи, ще се „зарибят“ достатъчно за да бъдат достатъчно нетърпеливи да го изчакат.
Смятам , че интернет, колкото и да е модерен с целият му плей граунд и всички платформи, има минуса на прекалено консуматорска реалност- прекалено много хора пускат прекалено много неща за прекалено кратко време и искат да им се обърне прекалено много внимание.
Ние не се абстрахираме от модернизма, напротив, дори сме закодирали интересни препратки, допълнителни клипове , тийзъри и те вървят заедно с филма.
НО винаги ще търсим големият екран, големите телевизионни и платформи като Netflix.
– Отделят ли се достатъчно пари за българско кино?
– Те се отделят , ако говорим за държавни. Ние с такъв проект нямаме шанс за финансиране. Практиката показва, че тези филми, които се финансират са социални драми, комедии или по -битови филми. Това не го казвам като критика- това е реалността.
Може би хората, които решават и разпределят парите смятат, че лицето на българското кино трябва да е свързано с такива проекти.
За нас, за 2019г, при този отворен свят и разнообразни жанрове смятаме , че не може да се концентрираме само в един жанр.
Т.е това , че ние правим хорър -фентъзи, не означава, че издържано и увлекателно като лента , няма да набере своите позитиви. Ако набере своите позитиви и в България започнат да се дават пари за това нещо .– Може ли да се каже , че през последните години има възраждане/ събуждане на българското кино?
– О, да, определено!
Всяка година се правят все повече и повече филми. „София филм фест“ го доказа. Освен „Танго в тунела“ имаше още 6 български филма, което от края на миналата година и началото на тази , за период от 3-4 месеца да имаш 7 български, пълнометражни филма, (като до края на тази година ще излязат и други ленти), за този малък пазар, това значи , че определено се случват нещата. Има доста нови и млади режисьори и установени такива.
– Прави ми впечатление , че има много нови филми напоследък, но те не стигат до никъде, какъв според теб е проблемът?
– Много от нещата, които се случват не могат да се нарекат изкуство, независимо ,че им е лепнат етикет филм.
Поради тази причина хем се случват доста неща, хем доста хора правят проекти, но нямайки качество и конкуренция на качество, нашият зрител все още няма да е готов да дава пари и да ги следи по кината.
Така, че не е въпроса в бройката, а е в качеството.
Ясно че, че всеки иска да прави и да бъде показван, но тази конкуренция не е качествена , а количествена.
Докато тази конкурнция не стане качествена , ние няма как да имаме световна разпознаваемост.
Основната ни цел на нашия екип винаги е била да се популяризираме навън. За да се популяризираме в световен мащаб ние трябва да имаме качествен продукт.
Там си има не малко количество.
Апелирам към младите творци и не толкова млади творци да имат повече какво да кажат, а не толкова да показват или да се показват те самите.
За Ник Станчев
Ники Станчев стартира кариерата си като актьор, а днес е един от най-перспективните млади режисьори, които имат възможността да работят на българската киносцена.
Към днешна дата преподава в школа за актьорско майстворство. През 2015 г. излиза дебютният му пълнометражен игрален филм като режисьор и сценарист – „Момичето от НиЗката Земя“. 2016 г. Снима късометражния си филм „Луксозна Смърт“, който бива селектиран на няколко фестивала, от които номинация за най-добър късометражен филм на “Barcelona Planet Film Fest, както и сред 10-те най-добри късoметражни български филма в наградите на Българската филмова академия. През 2016 г. поставя и първата по рода си за България фетиш постановка „Феята на Страстта“, селектирана за Аскеер в категория „Иновативна драматургия.” (2017).
Интервю на Бояна Бояджиева
