„Три неща те възпитават в този живот: родители, среда и това, което се случва около теб като култура.“
Ники Станчев стартира кариерата си като актьор, а днес е един от най-перспективните млади режисьори, които имат възможността да работят на българската киносцена.
През 2015 г. излиза дебютният му пълнометражен игрален филм като режисьор и сценарист – „Момичето от НиЗката Земя“. 2016 г. Снима късометражния си филм „Луксозна Смърт“, който бива селектиран на няколко фестивала, от които номинация за най-добър късометражен филм на “Barcelona Planet Film Fest, както и сред 10-те най-добри късoметражни български филма в наградите на Българската филмова академия. През 2016 г. поставя и първата по рода си за България фетиш постановка „Феята на Страстта“, селектирана за Аскеер в категория „Иновативна драматургия.” (2017).
– Как реши да станеш актьор, това ли беше мечтата ти като дете?
„Нещата, които ме вълнуват са спорт и изкуство.”
– От малък много харесвам тенис на маса, което беше учудващо за всички. Даже ме базикаха , че се занимавам с пинг- понг. Спортната ми „кариера“ изгради в мен воля и дисциплина, което после оказа голямо влияние и значение в бъдещите ми творчески дейности. Всъщност това е разликата между успелите и не успелите – дисциплината.
От дядо ми, Колю Абаджимаринов научих нещо много важно! Той е играел футбол в „Славия“ като малък, и един ден е дошъл момента да избира -да продължи да играе или да стане оперен певец..
Та от него научих нещо много важно:“ Спортът е до време , изкуството – за цял живот“.
Не съм завършил режисура, но първият проект, който съм режисирал е пълнометражен игрален филм, и с всичките му неясноти, грешки и т.н беше един университет за мен. Това е
„ Момичето от ниЗката земя“.
– Как се получи преходът от актьор към режисьор? Какво те накара да минеш от другата страна на обектива?
– В общи линии преходът ми от актьор към режисьор премина само през професионални проекти, отвориха ми се много врати.
В еротичната телевизия, в която работех, правех около 10 късометражни еротични филма на ден. Само там съм генерирал за близо 2 години над 150 -200 шоута.
Телевизията се гледаше на два континента, но не и в България. Били сме не повече от 4-5 режисьора, но сме имали огромна свобода на креативност. Следствие на това, започнах да се занимавам с късометражно кино , където имам и повече фестивални успехи. Направих филма „Луксозна смърт“, българо -английски филм, който обиколи много фестивали, обявиха го за най-добър късометражен български филм – Българската филмова академия го номинира за един от 10-те късометражни филми за 2017г.
Същата 2017 година, ме „срещна“ с Диляна Денева и написването на „Кататоник“.
– Как мислиш, има ли носталгия по старото българско кино?
– Носталгия имат по-зрелите на години хора, ako трябва да сме честни сме имали много добри български филми , но не уникални…
В България никога не е имало безкомпромисна класика- освен „ Козият рог“ ( може би още няколко).
Сега филмите ни се доближават визуално до световното кино , но нямат „душата“ като контент. ДА те разтресе…. Остават си затворени тук в България.
– „Кататоник“ има ли такава „душа“?
– “Кататоник” е една даркотопия… в която говорим на световен език, тъй като проблемите , които засягаме там, ги има по цял цвят.
Залагаме точно на това , че който и където да го гледа по света.. би го разбрал.
Екипа и хората, които ще го снимат са наистина впечатлени. А ако те са впечатлени , значи наистина филма на сценарно ниво, и не само, е издържан.
Хората ще бъдат доста провокирани от този проект. Това е ще бъде филм, в който няма компромиси.
Лично на мен ми се иска това да се случи тази година, но с оглед на проекта „Танго в Тунела“, сме се фокусирали да направим първо него.
– Това ли е проекта, по който работиш в момента?
– Да. За мое щастие , скоро се срещнах с моя стара приятелка Златето Керемедчиева ( New Actors) , на конкурс за късометражни филми в Nu Boyana.
Припомнихме си за един сценарии на филма „Танго в тунела“, където главният актьор е инспириран от моя живот и как растеш без баща. Така решихме да направим този проект след толкова години. Това е от тези моменти , които просто ти се предлагат в живота.
“Всеки артист е цвете, което трябва да цъфти и да се разлиства.”
Проекта „Танго в тунела“ започна снимки този месец, и вярвам, че ще стане много интересен проект, тъй като засяга неща и проблеми като сблъсък между поколенията, търсене на правдата, прибягване към наркотици…
– Има ли формула на успеха?
– Не. Формула няма. Най -великите личности във всеки един бранд, бизнес, платформа са направили различното т.е. написали са сами своите формули.
Аз имам послание към младите:
Престанете да се влияете от това , което ви се натрапва. Потърсете качественото , а не пошлото.
Качеството на интелекта е много ниско, бъдете себе си!
Не бъдете втора версия на каквото и на когото и да било.
И не избивайте в порнография и простотия.
Изкуството е отговорност! Три неща те възпитават в този живот: родители, среда и това, което се случва около теб като култура.
За това освен обществото ни имат вина и медиите, защото в старанието си да отразяват „уау“ неща и жълтини , няма да обърнат внимание на ценните, културните неща, които възпитават.
В амбицията ми има доста гняв. Гневно ми е, гнева ме води ..
След дебютния си игрален филм „Момичето от НиЗката Земя” (2015) и селектираната за награда Aскеер, в категорията най-иновативна драматургия, фетиш постановката „Феята на Страстта” (2016), провокативният млад режисьор Ники Станчев и актрисата Диляна Данева, която дебютира като продуцент, започват подготовка за снимки по нов проект, пълнометражния игрален филм „Кататоник”.
В момента работи над игралният филм “Танго в Тунела и подготвя третият си пълнометражен игрален филм „Кататоник“, който ще излезе на екран през 2019 г.
Интервю на Бояна Бояджиева
