Шарън Стоун е сред иконите в киното на 90-те. Известна предимно с ролите си на фатални и мистериозни жени, тя успява да плени сърцата на публиката със своята актьорска игра и красота.
Родена е на 10 март 1958 г. в Пенсилвания. Тя е второ дете от четири, в семейството на Дороти Мари (счетоводителка) и Джоузеф Уилям Стоун II (работник във фабрика).
Още от малка изненадва хората около себе си със своята интелигентност и академични умения, поради което влиза във втори клас едва на пет години. Завършва гимназия в Сийгъртаун, Пенсилвания, а след това отива да учи в университет. По това време се появява възможност, която не подминава и която променя живота ѝ.
Докато е в университета печели конкурс за красота, покрай който я съветват да зареже висшето си образование и да преследва кариера на модел в Ню Йорк. Шарън заминава и до 1977 г. вече е модел на “Форд”. Скоро се мести в Европа и живее за малко в Милано и Париж, където решава да замени работата като модел с актьорското майсторство.
“Събрах си багажа, върнах се в Ню Йорк и се наредих на опашка да бъда статист за филм на Уди Алън”, спомня си тя години по-късно.
Филмовият ѝ дебют е в продукцията на Алън “Спомени от звезден прах” (1980 г.), въпреки че ролята е малка и героинята ѝ се появява съвсем за малко. Две години по-късно се появява за малко във филма на френския режисьор Клод Льолуш “Les Uns et les Autres”.
През 80-те Стоун участва главно в телевизионни сериали, но на големия екран започва да се утвърждава в ролите на “фатални жени” – умни, красиви, мистериозни дами, които често се оказват убийци или някакъв вид опасност зад кукленската фасада. В този период участва и в няколко филма като “Cold Steel” (1987 г.), “Над закона” (1988 г.) и други.
През 1990 г. актрисата участва заедно с Арнолд Шварценегер във филма “Зов за завръщане”, който дава нов отскок на кариерата ѝ. През цялата 1991 г. участва в различни филми предимно трилъри и криминалета като “Scissors”, “Where Sleeping Dogs Lie” и други. Обаче сред цялото море от различни превъплъщения, онова, което се превръща в нейната най-запомняща се роля е тази на Катрин Трамел в “Първичен инстинкт” (1992 г.).
Няколко актриси по това време отхвърлят ролята заради прекалената голота. За тази своя роля тя получава номинация за награда “Златен глобус” в категория “Най-добра актриса в драма”.
Шарън Стоун се превръща в една от емблемите в киното през 90-те. Известна със своя тип роли, тя участва в множество успешни продукции заедно с големи актьори като Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун (“Специалистът”, 1994 г.), Ричард Гиър (“Intersection”, 1994 г.), Леонардо ди Каприо (“Бърз или мъртъв”, 1995 г.), Робърт де Ниро (“Казино”, 1995 г.) и други. Всеки от тези филми е успешен, макар и не винаги посрещнат добре от критици. За ролята си в “Казино” печели “Златен глобус” и номинация за “Оскар”.
“Слава Богу! Еха, най-накрая… Не ставам по-млада. Случи се в най-подходящия момент” споделя реакцията си пред вестник “The Observer” през 1996 г.
Същата година Стоун получава своята звезда на Холивудската алея на славата.
С идването на новия век настъпва нов период в живота на холивудската красавица, който изобщо не изглежда толкова блестящ, колкото предишното десетилетие.
Започва добре с филма “If These Walls Could Talk 2” (2000 г.), но след година всичко тръгва стремглаво надолу. Шарън спешно е приета в болница със субарахноидален кръвоизлив (кръвоизлив в мозъка). Оказва се, че кървенето е продължило няколко дни преди да получи пристъп. Налага се спешна операция, която се определя като много рискова, а лекари и учени твърдят, че само 5% от хората, които преминават през нея оцеляват. Шарън се оказва една от тях. Самата тя описва преживяването като вид прераждане, сякаш трябва да започнеш целия си живот отначало – да се научиш да говориш, ходиш и да възстановиш паметта си, а за кариерата в индустрията да не говорим.
По време на този тежък период тогавашният ѝ съпруг Фил Бронстейн се развежда с нея, за да бъде с друга жена и започва дело за родителски права над осиновения им син. Шарън рядко успява да стигне до съда заради здравословното си състояние. Тогава съдът решава синът да живее с баща си, а майката да има правото да го посещава.
В годините си на възстановяване, хората започват да забравят Шарън Стоун, както и самата индустрия. Когато вече се чувства достатъчно силна, за да се завърне, се налага отново да започне от нулата. Част от филмите през този период дори не се излъчват на голям екран, а преминават директно на DVD. Повечето не са особено успешни, особено сред критиците, но все пак има някое друго попадение, с което Стоун успява бавно да се качи нагоре по стълбата на успеха. Дори “Първичен инстинкт 2” (2006 г.) не е толкова успешен, колкото предшественика си от 90-те. Сред по-успешните филми в този период са: “Алфа дог” (2006 г.), “Боби” (2006 г.), “Катастрофалният артист” (2017 г.) и други.
От 2018 г. до днес Шарън участва повече в телевизионни продукции и сериали, а името ѝ отново успява да блесне, заради таланта и страстта, които така и не изгубва.
Докато все още е модел няколко списания като “People” и “Playboy” я поставят сред най-сексапилните жени на 90-те години, което я превръща и в секс символ. В интервю пред Опра Уинфри през 2014 г. казва, че се радва, че я свързват с това, тъй като по онова време вече е на 56, когато бръчките вече са започнали да заличават кукленската фасада. През 2015 г. позира гола за модното списание “Harper’s Bazaar”, разчупвайки стереотипите за красота и сексапил.
“В един момент започваш да се питаш: “Какво наистина е секси?” Това да бъдеш в сегашния момент, да се забавляваш и да харесваш себе си достатъчно, за да харесваш и човека до теб”, казва актрисата пред списанието.
В личния си живот преминава през много любови и разочарования, като най-голямото е разводът с Фил Бронстейн. След като се възстановява от операцията си, Стоун завежда ново дело за родителски права и успява да си върне сина. През 2005 г. и 2006 г. осиновява още две момчета и днес четиримата живеят щастливо заедно. Именно първият ѝ син е причината да не се предаде, когато идва време да я оперират и казва, че това желание да бъде с него е било онова, което засилва волята ѝ и ѝ помага да оцелее след тежката операция.
Шарън Стоун не е просто поредното красиво лице и със сигурност не е случайно, че повечето ѝ роли са на “фатални жени”. Самата тя е такава, но в същото време е силна, упорита, умна и не по-малко красива дори на 65 години.
“Не е важно как падаш, а как ставаш. Дали имаш достойнството, куража и честността да се изправиш и моралният ти компас да не се отклони”, споделя актрисата пред Лари Кинг.
