Певицата Дженифър Лопес разкри, че е претърпяла инцидент, след който е пострадало лицето й.

По-рано този месец латината сподели на последователите си в Инстаграм две снимки, на които се виждат шевове вследствие на травма, получена по време на репетиции за Американските музикални награди.

Първата снимка, която Джей Ло сподели, е селфи, на което се усмихва докато държи леден компрес върху носа си. На изображението тя написа: “И така, това се случи…” В следващия кадър показа и видима рана на носа.

Тя увери феновете си, че вече се чувства добре, благодарение на грижите на нейния специалист по лицеви процедури.

Инцидентът настъпи малко след като Лопес отбеляза Деня на майката. От специалния ден тя публикува серия от снимки, под които написа: “Пожелавам един красив Ден на майката на всички мами. Любов, смях, мир, радост и щастие.”

Лопес е майка на близнаците Макс и Еме, които са от брака й с Марк Антъни.

Изтощени, недооценени и пренатоварени – здравните работници все по-често се сблъскват със синдрома на професионалното прегаряне.

В последните години понятието бърнаут – или синдром на професионалното прегаряне – навлезе трайно в речника на работещите хора. Особено сериозно този феномен засяга здравните работници, които ежедневно поемат тежестта на човешката болка, натиска на административни изисквания и хроничната липса на ресурси. Макар и често неглижиран, бърнаутът в медицинската професия се превръща в системен проблем със сериозни последствия както за самите специалисти, така и за пациентите, на които служат.

Пандемията от COVID-19 само извади на повърхността вече съществуваща криза – на изтощение, емоционално пренапрежение и професионално обезличаване. Все повече медицински сестри, лекари и други здравни работници напускат системата или преминават през сериозни психо-емоционални кризи. В този контекст темата за бърнаута вече не е просто индивидуален проблем, а предизвикателство пред устойчивостта на цялата здравна система.

Причини за професионалното прегаряне

Синдромът на бърнаут не се появява внезапно. Той е резултат от дълготрайно натрупване на физически, емоционални и психически натоварвания. Сред основните фактори, които го предизвикват при здравните работници, са:

  • Хронична умора и недостиг на персонал – много здравни заведения страдат от кадрови дефицит, което води до свръхнатоварване на съществуващия персонал.
  • Емоционално изтощение – ежедневно сблъскване със страдание, болка и смърт води до емоционално прегаряне.
  • Липса на признание и подкрепа – здравните работници често усещат, че трудът им е недооценен, както от институциите, така и от обществото.
  • Административен натиск и бюрокрация – лекарите и сестрите все по-често изпълняват административни функции за сметка на времето с пациентите.
  • Липса на баланс между работа и личен живот – дежурства, извънредни часове, невъзможност за почивка.

Проявления и последствия

Бърнаутът не е просто състояние на умора. Той се проявява чрез:

  • Чувство за безсмислие и демотивация
  • Раздразнителност и апатия
  • Намалена ефективност и концентрация
  • Физически симптоми като безсъние, главоболие, хронична болка
  • Повишен риск от допускане на грешки в работата
  • Често води до депресия, тревожност и отпадане от професията

Последствията не са само лични. Те засягат и качеството на грижата за пациентите, ефективността на здравните услуги и цялостното доверие в системата.

Решения и превенция

Справянето с бърнаута не може да бъде оставено изцяло в ръцете на отделния здравен работник. Нужна е промяна на системно ниво:

  • Осигуряване на подкрепа и супервизия – екипна работа, психотерапия и консултиране да бъдат част от здравната култура.
  • Подобряване на условията на труд – адекватно заплащане, ясни работни графици и повече възможности за почивка.
  • Разпознаване и ранна интервенция – обучение на ръководители и колеги да идентифицират ранните признаци на прегаряне.
  • Въвеждане на програми за емоционална интелигентност и резилианс – устойчивостта може да се развива с подходяща подкрепа.
  • Опростяване на административната тежест – чрез дигитализация и по-добро разпределение на задълженията.

Време е за промяна

Бърнаутът не е слабост, а предупредителна лампа, че системата не функционира ефективно. Решенията изискват воля, стратегия и грижа – не само към пациентите, но и към онези, които се грижат за тях. Ако искаме една здрава нация, първо трябва да се погрижим за здравните си работници.

Бояна Бояджиева

Влизането във форма след Великден не е мисия невъзможна. Нужно е само малко постоянство, баланс и позитивна нагласа. Тялото има способността бързо да се върне към естествения си ритъм – просто му помогнете.

След празничните дни, пълни с вкусни изкушения – агнешко, яйца, салати, козунаци и десерти – не е изненада, ако се чувствате по-тежки, по-уморени и… с едно-две копчета по-нагоре на дънките. Добрата новина е, че тялото бързо се адаптира и само няколко прости стъпки ще ви помогнат да се върнете във форма – физически и психически.

Започнете с хидратация

Първата крачка към “рестарт” е водата. След солените ястия и сладките изкушения, тялото задържа течности. Пийте много вода – минимум 2 литра на ден. Добавете лимон, краставица или мента за допълнителен детокс ефект.

Заложете на лек хранителен режим

Забравете за строгите диети – няма нужда да гладувате. Вместо това включете в менюто си:

  • Зеленчукови супи
  • Пресни салати
  • Леко протеиново съдържание – риба, пилешко, яйца
  • Фибри – пълнозърнести храни, овесени ядки, ленено семе

Избягвайте тежки меса, тестени изделия и захарни изделия поне за няколко дни.

Движение, движение, движение

Не е задължително да се хвърлите директно в интензивни тренировки. Започнете с:

  • 30-минутни разходки
  • Йога или стречинг
  • Лека кардио тренировка у дома

Движението ускорява метаболизма и помага да изгорите излишните калории.

Създайте режим на сън

Празниците често нарушават рутината ни. Опитайте се да си легнете и да се събуждате по едно и също време. Добрият сън регулира апетита, настроението и енергията.

Заменете „виновността” с мотивация

Не се обвинявайте за едно-две парчета козунак повече. Празниците са за наслада и споделени моменти. Вместо вина, използвайте усещането като мотивация за ново начало.

7 вкусни идеи, с които ще ги спасиш от кофата (и ще впечатлиш домашните)

Великден отмина – яйцата преброени, агнето изядено, масата прибрана… Но на плота остана той – козунакът, герой от вчерашния ден, който сега стои и чака съдбата си. Сухичък, но горд. И вместо да отиде в кофата, можеш да го превърнеш в триумф на кулинарната фантазия.

1. Френски тост с козунак

Просто нарежи козунака на филийки, накисни ги в разбито яйце с малко мляко, канела и ванилия, и запържи в масло. Резултатът? Златиста закуска, достойна за Instagram (и баба ти).

2. Тирамису по български

Забрави бишкотите – козунакът влиза в ролята им с финес. Потапяш леко в кафе, редиш с крем от маскарпоне, пудриш с какао. Става нещо като тирамису на великденски следобед.

3. Пудинг с козунак

Истинска класика с twist: нарязваш козунака, заливаш със смес от яйца, мляко, захар, ванилия и сушени плодове. Печеш и получаваш сладък, леко карамелизиран пудинг, който крещи „домашен уют“.

4. Бисквитена торта с козунак

Да, става! Вместо бисквити – нареждаш сух козунак, заливан с крем (ванилов или млечен), слагаш плодове. След една нощ в хладилника – магията е готова.

5. Сладки сандвичи за кафе

Филийки козунак + тънък слой фъстъчено масло или шоколадов крем + банан. Тостваш леко и поднасяш със студено мляко или кафе. Никой няма да повярва, че е „рециклирано“.

6. Мини тарталети от козунак

С чаша изрязваш кръгчета, слагаш ги във форма за мъфини, пълниш с малко крем или конфитюр и запичаш. Получаваш мини-десерти, които изглеждат като от сладкарница.

7. Козуначено дъно за чийзкейк

Натроши сухия козунак, смеси с разтопено масло и оформи основа в тавичка. Залей с любимата чийзкейк смес и печи/охлади според рецептата. Получаваш нещо ново, но познато.

 Финал с усмивка: Козунакът заслужава не само да бъде изяден, но и да бъде преоткрит. Дай му втори шанс – защото добрите вкусове не се изхвърлят, те се трансформират.

Бояна Бояджиева

Казват, че очите са огледало на душата. А знаете ли кое е огледалото на шофьора? Колата му – и по-точно, сервизната ѝ история. Тя говори повече, отколкото си мислите – за стила на шофиране, отношението към техниката, навиците и дори отговорността ви като човек.

Ето 5 знака, че колата ти наистина „говори“:

1. Подредена сервизна книжка = организиран шофьор

Ако маслото, филтрите, ремъците и останалите елементи са сменяни навреме и това е документирано – поздравления! Това казва: “Грижа ме е”. Такъв човек е последователен и дисциплиниран – не само на пътя.

2. Повтарящи се ремонти? – Значи пренебрегваш сигналите

Когато колата влиза няколко пъти за една и съща повреда, това говори за неглижиране или липса на подходящ сервиз. Време е да ѝ дадеш по-добра грижа – а може би и да чуеш какво се опитва да ти каже още от началото.

3. Честа профилактика = далновидност

Смяната на масла, филтри и консумативи, преди да е станало спешно – показва отговорност и мислене в перспектива. Такъв шофьор се грижи не само за автомобила, а и за безопасността на пътя.

4. Сервиз, на който се доверяваш от години

Когато поддържаш автомобила си на едно място – това е знак за лоялност, увереност и доверие. Колата знае къде се чувства „у дома“. И сервизът – също.

5. История в електронен формат = модерно мислен

Ако поддържаш сервизната история дигитално или през мобилно приложение – ти си човек, който цени времето си, ползва технологии и държи на прозрачността.

Бояна Бояджиева

Разпети петък е един от най-свещените дни в християнския календар. Ден на тъга, смирение и размисъл. На този ден вярващите отбелязват разпятието на Исус Христос – жертва, която символизира изкуплението на човечеството.

Ден без камбани и без радост

На Разпети петък църковните камбани мълчат. Богослуженията са по-различни – без звън и без литургия, а само с тържествена служба, наречена Царските часове, и изнасяне на Плащаницата – платно с изображение на Христовото тяло. Хората минават под нея за здраве, смирение и прошка.

Поверия и забрани

В българската народна традиция денят е обвит в редица поверия. Смята се за най-тежкия ден в годината – не се пере, не се чисти, не се шие, не се меси хляб. Това е ден, в който се вярва, че всяко действие трябва да бъде съзнателно и в покой, за да не се навлече нещастие или болест.

Жените не подхващат никаква домашна работа, а мъжете не посягат към инструменти – вярва се, че всяка рана, нанесена днес, зараства трудно.

Силата на вярата – лечение и пречистване

Особено място заема вярването, че водата, събраната на Разпети петък, има лековита сила. Хората ходят на извори или реките, вярвайки, че водата измива грехове и болести.

Също така, минаването под Плащаницата се смята за духовно и физическо пречистване – акт на вяра, който създава връзка между земното страдание и надеждата за възкресение.

Между миналото и настоящето

Въпреки промените в начина ни на живот, много от обичаите се съхраняват и предават от поколение на поколение. Разпети петък не е просто ден от календара – той е напомняне за жертвата, за вярата и за силата на човешкия дух да вярва, дори в най-тежките моменти.

 Бояна Бояджиева