Внезапната сърдечна смърт няма специфични симптоми и може да настъпи по всяко време. Летните горещини или внезапните температурни промени са само едни от възможните причини за внезапното спиране на сърцето.

Всяка година внезапната сърдечна смърт отнема живота на около 700 000 европейци и изпреварва като смъртоносен фактор дори инсулта, рака на белите дробове и карцинома на гърдата. Световната статистика сочи, че 50 % от леталните случаи, дължащи се на кардиологични заболявания, настъпват вследствие на внезапна сърдечна смърт.

Нарушеният сърдечен ритъм е основната причина за настъпването на внезапна смърт, защото по този начин в един момент мозъкът и другите органи престават да се кръвоснабдяват.

Инфарктът пък е свързан със запушване на сърдечни артерии.
Внезапната смърт настъпва без предизвестие, особено при хора, които не са имали сърдечни оплаквания и са се чувствали в отлично здраве. Според лекарите обаче адекватната профилактика може в значителна степен да намали смъртните случаи, предизвикани от съвременния “тих” убиец.

Трябва навреме да се окаже помощ
Около 95 % от хората, които се сблъскват с този проблем, умират, защото не им е оказана навременна помощ. Важно е случайният свидетел на пристъпа да започне навременна реанимация на пострадалия, докато пристигне екип на „Бърза помощ”, който да възстанови сърдечната дейност. Нормалният сърдечен ритъм би следвало да бъде възстановен в рамките на шест минути. Всяка минута в повече намалява с 10 % шансовете човек да оживее.

Най-важна е превенцията
Тютюнопушенето, стресът, небалансираното хранене и наследствеността (в случай че някой от родителите ви има коронарно заболяване) представляват основните рискови фактори за внезапна сърдечна смърт.

Известно е, че спортът забавя стареенето, намалява риска от атеросклероза, диабет и остеопороза и оказва положителен ефект върху целия организъм. Никога не е късно да започнем да спортуваме и да изберем подходящата за нас физическа активност. Физическите упражнения не са предназначени само за професионалните спортисти и не са сезонно занимание.

Пушенето сериозно повишава риска от сърдечни заболявания. Важно е също да се храним здравословно, редовно и разнообразно, да намалим приема на сол и животински мазнини, да консумираме повече плодове и зеленчуци, да употребяваме растителни мазнини (зехтин и слънчогледово олио), да не преяждаме. Изследванията показват, че хората, които страдат от затлъстяване, се хранят веднъж или два пъти дневно, а слабите – пет пъти на ден.

Пийте също повече течности – най-добре вода и чай.

Избягвайте газираните напитки и консервираните сокове.

Високото кръвно налягане също е сред факторите, които повишават риска от сърдечни проблеми. Ето защо всички, които имат подобен проблем, трябва редовно да следят състоянието си. Особено през летните месеци, когато горещото време и рязката промяна в температурите (влизането в климатизирани помещения и излизането от тях) става причина за растящия брой инфаркти и инсулти през този сезон.

Хората със слабо сърце трябва да стоят в умерено студени климатизирани помещения (разликата между температурата навън и тази в стаята не бива да е повече от 5 градуса, а влажността- около 50 %).