Archives май 27, 2024

Високото кръвно налягане е риск за здравето и на млади, и на стари. Често обаче проблемът остава незабелязан – включително заради неспецифичната симптоматика, пише Deutsche Welle. АРД обобщава отговорите на най-важните въпроси по темата.

Всичките ни органи се нуждаят от кръв – тя снабдява клетките с необходимия кислород и с хранителни вещества. А за да може кръвта да циркулира в тялото и да стига докъдето трябва, има нужда от определена сила: кръвното налягане.

Ако то, например заради стесняване на кръвоносните съдове, е твърде високо, може да стане опасно. Тогава говорим за високо кръвно налягане или хипертония.

Защо трябва да се внимава за кръвното налягане?

Ако кръвното ни налягане е твърде високо, това може да доведе до тежки увреждания в тялото, пише по темата АРД. Особено ако налягането е високо за продължителен период от време, т.е. в течение на месеци или години. В този случай стените на кръвоносните съдове могат да се удебелят и да се стигне до тяхното втвърдяване, наричано и артериосклероза.

Същевременно рискът от сърдечен инфаркт или инсулт се повишава от два до десет пъти, са установили швейцарски медици. Други възможни последствия са нарушенията в сърдечния ритъм, сърдечната слабост и бъбречната недостатъчност.

Как може да се предотврати високото кръвно налягане?

Добрата новина е, пише по-нататък АРД, че високото кръвно налягане може да се предотврати и да се лекува. Но при условие, че проблемът е идентифициран своевременно, тъй като високото кръвно налягане има много неспецифични симптоми. В много случаи то дори не се усеща. А класическите симптоми като смущения в съня, нервност, сърцебиене, световъртеж, главоболие и умора често се приписват на стреса.

Както в много други случаи, най-добрата превенция е здравословният начин на живот. Ако хората се движат повече и го правят редовно, както и ако се хранят балансирано, това намалява кръвното налягане. Що се отнася до храните, препоръчителни са най-вече тези, които съдържат повече калий като например ядките, сухите плодове и зеленчуците. Естествено намаление на кръвното налягане се постига и чрез зехтина, чесъна, спанака или червеното цвекло. Хранителните продукти с по-високо съдържание на сол и месото пък трябва да се ядат в умерени количества.

Консумацията на алкохол и пушенето водят до увреждане на кръвоносните съдове, което на свой ред стимулира високото кръвно. Физическият и душевен стрес пък се отразяват негативно не само на здравето ни, но и на кръвното налягане, респективно трябва да бъдат избягвани.

В този контекст е важно да се води здравословен начин на живот и признаците на стрес да се идентифицират максимално рано, за да се предотврати високото кръвно, отбелязва АРД. Освен това е важно налягането да се проверява редовно. Тъй като колкото по-рано бъде открита хипертонията, толкова по-добре може да бъде лекувана, за да не доведе до негативни последствия.

Как се мери правилно налягането?

За меренето на кръвното вкъщи има нужда от съответния апарат, който се поставя на ръката. При това меренето трябва да се извърши в спокойно помещение с приятна температура. Идеално за целта е седналото положение на стол с облегалка, краката трябва да са разкрачени и стъпалата да са плътно на пода. Още една препоръка от АРД – апаратът за мерене да е поставен по възможност на височината на сърцето.

След поставянето на апарата е добре да се изчакат между три и пет минути за успокоение, преди да започне самото мерене. По време на процеса не бива да се говори, за да се избягнат грешките при меренето. В оптималния случай е желателно и половин час по-рано да не се яде или да не се пуши. Експертите препоръчват измерването да се направи на два пъти, за да се изчисли една надеждна средна стойност.

120 на 80 – това ли са оптималните стойности?

Кръвното налягане се измерва в милиметри живачен стълб – традиционна единица за налягане, която се опира на живачния барометър. По време на процеса се измерват две стойности: систоличното налягане, когато сърцето се свива, и диастоличното налягане, когато то отново се отпуска.

По отношение на показателите промени няма, пише АРД: налягане 120 на 80 или малко по-ниско е оптимално както за мъжете, така и за жените. Но налягането може да варира: голямо влияние му оказват актуалният начин на живот, храненето, хормоналното състояние, както и нивото на стреса. Респективно – ако кръвното не е точно 120 на 80, това не означава непременно проблем.

В медицината съществуват определени норми, които свидетелстват за нормалното кръвно налягане. Те зависят и от обстоятелствата: ако кръвното се мери вкъщи, горните граници на нормалното налягане са 135 на 85. Ако измерването обаче се извърши в лекарски кабинет или клиника, те се повишават с по още пет живачни милиметра и стигат 140 на 90. Това се дължи на обстоятелството, че при посещението си при лекар мнозина са нервни или стресирани, което се отразява на параметрите.

Как се лекува високото кръвно налягане?

Ако високото кръвно налягане е диагностицирано от лекар, то трябва да бъде лекувано. Експертите съветват при тези обстоятелства да се приложи т.нар. двойна стратегия, пише АРД.

От една страна е неизбежна промяната в начина на живот, което означава следното: отказ от никотин, алкохол, солени храни и месни продукти. За сметка на това се препоръчват повече движение, при възможност намаляване на телесното тегло и балансирано хранене. Важно е и да се внимава за стреса и да максимално да се търси неговото минимизиране.

От друга страна могат да се приложат медикаменти, водещи до спад в кръвното налягане – ако лекарят сметне това за необходимо. Те дават отражение чрез директното си влияние върху хормоналния баланс или индиректно – чрез въздействието си върху водно-солевия баланс в организма.

София Вергара в интервю за „People” обясни защо не е родила деца от бившия си съпруг Джо Манганиело: според слуховете това е основната причина за развода им, освен желанието й да се концентрира върху кариерата си. По думите й, идеята да има деца в този брак не може да се нарече правилно решение. „Има неща в живота, които може да изглеждат като добра идея, но не са”, каза 51-годишната актриса.

“Била съм майка преди. Знам какво означава да се опитваш да бъдеш най-добрия родител, да даваш всичко, което можеш, а това изисква много жертви, отнема огромна енергия”, каза тя.

В същото време актрисата призна, че уважава желанието на други жени да имат деца след 50 години, но смята, че това не е нейният път. „Напълно уважавам желанието да станеш майка след 50. Но поради кариерата ми, начина ми на живот и характера на бракът ми, не смятах, че би било честно да родя дете на този свят, защото нямаше да бъда в състояние да му се отдам на сто процента”, обясни Вергара.

София Вергара и Джо Манганиело обявиха развода си след 7 години брак през юли миналата година. След това медиите започнаха да обсъждат различни причини: сред предположенията беше и че актрисата не иска да води спокоен семеен живот, а търси публичност и иска да гради кариера.

Ако се интересувате от мода, а дори и да не сте запознати с фешън индустрията из основи, шансовете да сте чували любопитни истории за Наоми Кембъл са доста големи. Част от тях я представят като взискателна и откровено трудна ВИП персона. Други пък бързат да подчертаят нейната необикновена красота и смелост и показват каква мощна сила за промяна е тя. И, да, Наоми може да бъде открита във всяка една от тези истории.

През годините Черната пантера, прозвището, което продължава да носи и до днес, премина през множество трансформации – както визуални, така и лични. Най-голямата е, че от няколко години тя вече е майка, мечта, която най-накрая успя да осъществи. И въпреки че е едно от най-известните лица в света, чийто живот е изложен на показ, двете й деца и всичко около появата им е обвито в мистерия.

До ден днешен никой не знае кой е бащата на хлапетата, дори появата им на бял свят събуди множество въпроси, тъй като Кембъл така и не се появи с наедряло бременно коремче, не потвърди и че са износени от сурогатна майка. “Винаги съм знаела, че един ден ще бъда майка, това е най-голямата радост, която мога да си представя. Щастлива съм, че я имам. Тя е моето дете”, казва тя преди време пред Vogue, запитана дали първородната й дъщеря е осиновена. “Мога да преброя на едната си ръка броя на хората, които знаеха, че я имам. Но тя е най-голямата благословия, която мога да си представя. Това е най-доброто нещо, което съм правила.”

Обществеността има достъп до двете й най-скъпи същества, но ги гледа от дистанция. Въпреки че Наоми дебютира с първородната си дъщеричка на корицата на британския Vogue, изданието се съобрази с искането й лицето на момиченцето да не се показва.

Тази корица показа и друго много важно нещо – Кембъл вече не е единствено супермодел, нает да продава мода. Тя се превърна в основен персонаж на историята. Тя е пионер и икона, която е създала наследство, което надхвърля модните подиуми. Нейната история е ослепителен гоблен от блясък, противоречия и непоколебим дух, подготвяйки сцената за бъдещи поколения модели.

Отгледана в Стрийтъм, Южен Лондон, от майка си и баба си, Кембъл е забелязана на улицата като тийнейджърка и бързо подписва договор с агенция за модели. След три месеца в бизнеса вече е изпратена в Ню Орлиънс за фотосесия за британския Elle, като за кратко време ученичката става звездата на снимките и до излизането на списанието агенти и марки вече настояват да работят с нея.

Получава първата си корица на британския Vogue през 1987 г. Кадрите са заснети от Патрик Демаршелие, като след появата на списанието на пазара, Кембъл вече тръгва по пътя си на суперзвезда. “Темата беше злато и аз бях облечена в Chanel”, пише Наоми Кембъл в книгата си. “Спомням си, че след това отидох в офисите на Vogue и разбрах, че съм направила корицата за декември. Погледнах всички останали красиви корици – с момичета като Кристи и Ясмин – и си помислих: “Уау, и аз вече имам една.”

На следващата година снима корица и за италианския Vogue, въпреки че признава, че не определя основния кадър за много успешен. “Гримьорът не беше донесъл правилната основа за кожата ми”, пише тя в книгата си. “Не знам какво момиче очакваше, но не бях напълно доволна от финалната снимка, защото не чувствах, че улавя истинския ми тон на кожата. След този случай винаги вземах на снимки собствен фон дьо тен и пудра.”

Днешните подиуми, редакционни снимки и рекламни кампании са пълни с цветнокожи модели, така че е лесно да се забрави колко бял бе светът на висшата мода през 80-те и 90-те години. Кембъл не само е част от малцинството – години наред тя често е единственият чернокож модел, ангажиран на дадено модно ревю. Да, мнозина я критикуват, че с нарастването на популярността й, работата с нея става все по-трудна, но малцина биха могли да си представят колко изтощително е било да трябва да се бори за своето място в индустрия, в която тя обикновено е единствената различна.

Успехът в ранната кариера на Кембъл е мощно изявление срещу преобладаващите норми в индустрията. Тя е повече от модел; тя е символ на промяната, въплъщение на нова ера в модата, където разнообразието започва да намира своето отдавна закъсняло признание. Възходът й е революционно постижение, проправяйки пътя за по-приобщаваща индустрия. Нейните ранни години не са само около бляскави фотосесии и ревюта; те са за разбиване на бариери и поставяне на нови стандарти.

Докато върви напред в кариерата си, Кембъл преодолява всяка бариера, която може. Заедно с Линда Еванджелиста и Кристи Търлингтън – двете й най-добри приятелки – тя става част от триото супермодели, които са по-известни от повечето филмови звезди. Но за разлика от двете си близки съюзнички, Наоми винаги трябва да бъде “първата”: първият чернокож модел на корицата на Vogue France, например, и първата чернокожа жена на корицата на септемврийския брой на американския Vogue – и двете предизвикват противоречия по това време. “Ана Уинтур получи много критики за това, че ме сложи на корица”, пише тя. “Ще й бъда вечно благодарна.”

Това не означава, че Кембъл не прави някои големи грешни стъпки по пътя си. Кой би могъл да забрави снимките на супермодела, събиращ боклук в оранжева жилетка, след като признава, че е псувала, ритала и плюла полицаи на борда на полет на British Airways през 2007 г.? Осъдена е на 200 часа общественополезен труд, а последвалите снимки са продадени на вестници по целия свят.

След като медиите разбират за прословутия й нрав, историите за нея започват все по-често да пълнят страниците на клюкарските издания. Когато е викната за разпит за кървав диамант, за който се твърди, че й е даден от бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър – за който тя трябва да свидетелства в Хага през 2010 г. – медиите гръмват с новината, че Кембъл е излязла от залата и е ударила снимаща я камера, нещо, което тя по-късно отрича. Поглеждайки назад от гледна точка на днешното време, е ясно, че тя е имала проблеми с гнева, провокирани и от употребата на алкохол и наркотици – но трябва да се вземе предвид и фактът, че е имало присъщо пристрастие към начина, по който е била изобразявана.

Днес Кембъл продължава да е толкова известна, колкото винаги е била. Каналът й в YouTube, Being Naomi, предлага интимен поглед върху живота и работа й, позволявайки на фенове и почитатели да погледнат по-отблизо жената зад легендата. Това начинание отразява желанието й да се свърже с по-широка аудитория и да се адаптира към новите форми на медиите.

Тя често може да бъде забелязана на първите редове на седмиците на модата в Париж, Милано и Лондон, а често приема и участия в ревюта на Versace, Alexander McQueen, Balmain и Lanvin. Всеки път Кембъл е тази, която открива или закрива шоутата и е водещото име в заглавията на медиите, отразили събитията. “Страхотно е, че на моята възраст съм заобиколена от млади хора, но трябва да призная, че на едно от шоутата им казах: “Хайде, момичета! Вдигнете си краката! Защо вървите толкова бавно?”, казва тя в интервю за британския Vogue. “Определено чувствам, че моето време беше по-радостно. Усмихвахме се повече, защото трябваше да покажем личността си.”

Именно личността и индивидуалността помагат за стартирането на една от най-необикновените кариери на модел на миналия век, превръщайки Наоми Кембъл в глобално очарование.

Пътуването й в света на модата е нещо повече от история на успеха; това е разказ за трайно наследство и вечна емблематичност. От улиците на Лондон до върховете на световната мода, нейният път е белязан от триумфи, предизвикателства и безмилостен стремеж към съвършенство. Кембъл не е просто модел, тя е символ на елегантност и сила. Нейното влияние върху модната индустрия е незаличимо, белязано от новаторски постижения и безмилостен стремеж към разнообразие и приобщаване. Наоми Кембъл, със своята неувяхваща харизма и несравними постижения, остава емблема на това какво означава да си истинска икона във всеки смисъл на думата.

Смъртта на Матю Пери вече се смята за затворен случай, но властите все още разследват как се е сдобил с наркотикът, довел до фаталния край.

“Това е обект на разследване от страна на полицейското управление на Лос Анджелис със съдействието на Управлението за борба с наркотиците и Пощенската служба на САЩ”, заявиха във вторник от отдела за грабежи и убийства.

Пред таблоида TMZ служители на правоприлагащите органи на града споделиха, че се води разследване за това откъде Пери e взел кетамин или кой му го е предоставил. Според изданието вече са разпитани ключови лица в Холивуд, за които се знае, че имат история или са злоупотребявали със забранените вещества. Засега няма извършени арести.

Припомняме, че в края на месец октомври 2023 г. звездата бе открита в безсъзнание в джакузито в дома си. Малко след смъртта на Матю токсикологичен доклад потвърди, че е починал вследствие на прием на кетамин.

Тогава от съдебна медицина заявиха, че актьорът се е бил подложил на терапия заради депресия и тревожност. 

Докладът на медиците изброи удавянето, коронарната артериална болест и ефектите на бупренорфина като допринасящи фактори и непосредствената причина за смъртта на Пери.

Иначе това не е първият случай, в който федералните служби помагат за разследването на смърт на знаменитост, свързана с наркотици. През 2018 г. те разследваха тази на изпълнителя Мак Милър, който също почина вследствие на свръхдоза.