От няколко седмици новият мемоар на Ребел Уилсън доминира в заглавията на медиите. От сериозни обвинения за сексуален тормоз, които отправи срещу бившия й колега Саша Барон Коен (които той отрече, наричайки ги “очевидно неверни твърдения”), до подробности за загубата на девствеността си на 35 години, трудният й път до раждането на бебе чрез сурогатна майка, сексуалността й и дори явната свада с Адел – актрисата не спести на читателите нито една подробност от живота си.
Книгата “Rebel Rising”, е един от най-откровените мемоари на знаменитости, появявали се в последните години. А една от темите, за които е най-откровена, е нейното тяло и ролята, която то е изиграло в кариерата й.
Уилсън свали близо 40 килограма, след като превърна 2020 г. в своята “година на здравето”. Тя взела решението да отслабне, след като лекар й казал, че ще има по-добри шансове за успешно инвитро оплождане. Но, както сама обяснява в книгата, не всички са били доволни от избора й. “Агенцията ме харесваше дебела, защото получаваха стотици хиляди долари като комисионна за всеки филм, в който играех “дебелото смешно момиче”, пише тя.
В скорошно интервю за The Sunday Times Уилсън каза: “По принцип никой освен майка ми не искаше да отслабна. Хората си мислеха, че ще загубя своята позиция в кариерата си, играейки дебелия забавен герой, и искаха да продължа в тази насока.”
Това не е първият път, в който актрисата, която изигра Дебелата Ейми в “Перфектният ритъм”, коментира, че е стереотипизирана заради теглото си. Говорейки в подкаста Call Her Daddy през 2023 г., тя размишлява върху ролите си в “Перфектният ритъм” (2012), “Шаферки” (2011) и How to Be Single (2016) – всички филми, в които играе ролята на забавната приятелка – казвайки: “Обичам да изграждам тези роли, обичам тези герои, но исках да правя повече неща. Но когато си по-едро момиче, тогава просто влизаш в определени рамки.” Визията и теглото й са от съществена важност и неразривна част от ролята й в “Перфектният ритъм” и че в договора й имало клауза, според която тя не може да отслабне, докато снима.
“Дебелата забавна приятелка” е добре изтъркан екранен образ, в който по-закръглени актриси играят поддържащата роля на помощничка на обикновено слаба, привлекателна бяла жена. Те са там, за да се разчита на тях, да забавляват и обикновено се самоиронизират – но рядко имат някакви особено нюансирани или смислени черти на характера или свои собствени сюжетни линии. Когато героите с по-едро тяло не са представени в продукциите като смешни, те често биват тласкани в другата крайност – да са в образа на някой, който е зъл, недостоен за любов или дори гротеска.
Това, че наднорменото тегло и хуморът вървят заедно – поне в очите на продуцентите и кастинг режисьорите – е факт, който Уилсън отбелязва още в началото на кариерата си като стендъп комик. “Бързо разбрах, че колкото по-голям си, толкова повече публиката се смее”, казва тя пред The Sunday Times. “Хората харесаха това, което представлявах, и ме аплодираха за това, че имах размера, който имах, казвайки ми, че съм “смела”. Така че си казах: “Добре тогава, ще продължа да бъда този човек”
Но ако Уилсън първоначално прегръща подобна идея, свалянето на тегло й показва колко здраво са вкоренени стереотипите. “Имаше някои хора, които казаха: “О, ние не мислим, че тя вече е забавна”, или “Сега тя ме загуби като фен, защото вече не мога да се свържа с нея”, каза тя в интервю за “Ню Йорк Таймс”.
Стандарти
Ребел не е единствената актриса, която се сблъсква с негативна реакция, когато решава да отслабне. Британската комедиантка Дейзи Мей Купър, звезда от This Country, също решава да свали излишните килограми по здравословни причини, което се наложи да обяснява след критиките в резултат на това, казвайки на Grazia: “Получих някои съобщения като: “Е, сега ти загуби от теглото си, вече не си забавна”. Защо жените трябва да са ши*ани дебелани, за да са смешни? Това ме ядосва толкова много.”
Това показва в каква невъзможна позиция се намират много от по-едрите знаменитости, които не само се справят с предразсъдъците на индустрията, но се оказват естествени говорители на “визуалната позитивност”, независимо дали са искали да влизат в тази роля или не.
Адел, за която Уилсън твърди, че я “мрази”, защото хората някога са ги бъркали, каза в интервю за Опра Уинфри през 2021 г., след отслабването си: “Бях позитивно настроена към тялото си преди, позитивно настроена съм към тялото си и сега. Но не е моя работа да валидирам какво хората изпитват към собствените си тела. Чувствам се зле, че съм накарала хората да се чувстват зле по отношение на собствената си визия, но това не е моя работа. Просто се опитвам да подредя живота си.”
Звездата от “Еуфория” Барби Ферейра също говори за “body positive” натиска: “Толкова е смешно, че хората просто предполагат това за мен. Какво – казвала ли съм го някога? Не, никога не съм го казвала. Вие го казахте вместо мен и просто ми го вменихте.”
Ролята на Ферейра в “Еуфория” първоначално е приветствана от зрителите заради образа й на по-едра гимназистка, преди героинята й да бъде разочароващо изоставена в сезон 2. Ферейра, която напусна шоуто, казва в подкаста на Дакс Шепърд: “Мисля, че моята героиня, която обичам толкова много, вече нямаше какво повече да покаже… Наистина исках да мога да не бъда дебелата най-добра приятелка, разбираш ли?”
Последното десетилетие показа, че има място, а и търсене, за много по-нюансирани големи герои – Ани на Ейди Брайънт в Shrill и Кейт на Криси Мец в This Is Us са два примера. Survival of the Thickest на Netflix, с участието на комедиантката Мишел Бюто в ролята на по-едра жена, преживяваща раздяла и кариера в модната индустрия, е описан като “любовно писмо до жени с големи размери”. Но напредъкът е бавен, а на големия екран нещата се случват още по-бавно.
Едва миналата година Брендън Фрейзър спечели “Оскар” за ролята на тежащ 272 кг. депресиран отшелник – роля, за която той носи дебел костюм. Пишейки в The Guardian за филма, Линди Уест, сценарист и продуцент на телевизионното шоу Shrill, споделя, че това е: “Фантазия за тлъста мизерия, потвърждение, че “правим това” сами на себе си: че поглъщаме кофи с пиле като безмозъчни зверове, че никога не виждаме света, никога не оставяме слънцето да стопли телата ни, никога не стъпваме в морето, никога не правим изкуство, никога не усещаме човешко докосване, никога не живеем истински.”
Имаше и критики, когато Ема Томпсън носи дебел костюм, за да изиграе ролята на мис Трънчбул в римейка на “Матилда” от 2022 г. Шанън Пърсър, която играе Барб в Stranger Things, написа в Туитър: “Не се наемат едри актьори за емблематични едри герои, защото искат голяма звезда. Почти няма едри големи звезди, защото на едрите актьори не е позволено да се движат нагоре… индустрията ни вижда като двуизмерни декорации.”
Все още има да се измине дълъг път, преди теглото на един актьор да не се възприема като определяща характеристика от кастинг агентите и продуцентите. Както наскоро каза Давайн Джой Рандолф, обяснявайки защо скорошният й успех надхвърля мечтите й: “Когато наистина разберете климата на тази индустрия и кой разказва историите, ще видите, че ние сме маргинализирани.” Рандолф спечели Оскар за най-добра поддържаща женска роля за играта си в The Holdovers, произнасяйки реч, която беше изцяло за приемането на хората като нея: “Винаги съм искала да бъда различна, но сега осъзнавам, че просто трябва да бъда себе си.”