Съзнанието е състояние на психичния живот на организма, когато той е в състояние да изпита субективен опит в отговор на събития във външния свят, тялото си, както и да осъзнае тези събития и реакцията си към тях. Тясно свързано със съзнанието е понятието самосъзнание – осъзнаване на себе си отделно от останалия свят и другите хора.
Смята се, че самосъзнанието съществува не само при хората, но и при висшите примати (шимпанзета, горили, орангутани), както и при слоновете и делфините. Просто казано, самосъзнанието е вътрешното усещане за своята индивидуалност, а съзнанието е способността да усещаме света около нас и за анализирането на събития, случващи се вътре и извън тялото.
Проблемът за възникването на съзнанието е един от ключовите в биологията, психологията и философията. Как точно и на какъв етап от онто- и филогенезата се появява съзнанието, не е известно, въпреки че има много различни теории по тази тема. Ако говорим за човека, то според някои концепции съзнанието възниква няколко месеца след раждането, малко преди детето да навърши една година (или дори много по-късно). Други твърдят, че първите проблясъци на съзнание се появяват скоро след раждането. Трети дори вярват, че се появява преди раждането.
Невробиолози и психолози от университетите в Монаш (Австралия), Тюбинген (Германия), Минесота (САЩ) и Тринити Колидж в Дъблин (Ирландия) са стигнали до същия извод, след като анализирали литературата по тази тема. Изводите им са представени в списанието Trends in Cognitive Sciences. Според учените има достатъчно доказателства в подкрепа на това, че човешкото съзнание се появява много рано, дълго преди раждането. За това свидетелстват изследвания на индикатори за внимание, интегриране на информация от различни сетива, както и физически маркери, участващи в емоцията на изненада и пренасочване на вниманието. Обобщавайки изводите от тези изследвания, учените стигнали до собствен: новородените могат да интегрират сетивните и развиващите се когнитивни реакции в цялостен съзнателен опит, за да разберат действията на другите и да планират собствените си реакции, което означава, че съзнанието се появява в тях преди раждането.
Доносените новородени демонстрират стремеж към фиксация на зрението, имат богат набор от реакции в отговор на неприятни стимули. Малките деца са способни да различат гласа на майката от гласа на непознат, както и ярки прояви на радост или отвращение на лицето.
Тези способности отличават бебетата от хората с тежки мозъчни увреждания, които страдат от така наречено невъзприемчиво бодърстване – „вегетативно” или посткоматозно състояние. Счита се, че такива пациенти са в състояние на частична възбуда, но не са в истинско съзнание. Поведението на бебетата изглежда различно. Вероятно обаче „включването” на съзнанието като такова не става веднага след „появата” му, а постепенно, със сливането на синапсите и изграждането на когнитивни модели. В същото време въпросите дали съзнанието на бебето може да се нарече частично, или пълно, вижда ли плодът сънища, все още са далеч от отговор.
