На 47 години Леонардо ди Каприо продължава твърдо да държи гаджетата му да са топ модели и винаги под 25 години. Като наближат тази възраст, той просто ги зарязва. От десетилетия не е имал публично известна връзка с жена над 25 години. Наскоро се раздели с приятелката си Камила Мороне, вероятно точно по тази причина, което вбеси феминистките. А междувременно се разбра, че тайно е финансирал фриволни съдебни дела в името на крайния климатичен активизъм, съобщи „Труд бг“.

От години Леонардо ди Каприо е екологичен екстремист на думи, но на дела редовно обикаля с частни самолети и огромни яхти, някои от тях притежание на арабски петролни магнати. За месец суперзвездата сигурно изразходва повече енергия и ресурси от цели селища. Въглеродният отпечатък на актьора е меко казано мащабен, но това не му пречи лицемерно и отблъскващо да поучава обикновените хора да променят живота си и да се лишават в името на климатичната утопия, докато се снима с Грета Тунберг. Той направи и документалката „13-ят час“, в която подобно на Ал Гор с „Неудобната истина“, пръсна в пространството купища несбъднали се апокалиптични прогнози и стряскащи заплахи. Лео е един от водещите холивудски пропагандисти по темата с „глобалното затопляне“, преименувано на „климатични промени“, преименувани на „климатична катастрофа“ в корпоративните медии.

Разкритието, че тайно е финансирал съдебни дела, чиято цел е тормоз над хора и организации с критично отношение към апокалиптичните послания, демонстрира демагогията, но и фанатизма на холивудските активисти. Това е истинският скандал около Леонардо ди Каприо, а не навикът му да зарязва гаджетата си като наближат 25-годишна възраст.

Но извън личния живот и политическият активизъм, Лео е един от най-добрите американски актьори на нашето време. Продукт на артистично семейство с италиански и немски корени от Ел Ей, той започва да се снима в реклами и второкласни филми от дете. Като тийнейджър пробива в елитни филми като „Защо тъгува Гилбърт Грейп“, а в средата на 90-те покорява милиони женски сърца с „Ромео и Жулиета“ и „Титаник“. Ди Каприо иска да избяга от образа на романтичен любовник и започва да се снима в по-мрачни психологически филми като „Плажът“ на Дани Бойл. През новия век стартира плодотворно партньорство с Мартин Скорсезе и заедно правят „Бандите на Ню Йорк“, „Злокобен остров“, „Авиаторът“, „От другата страна“ и „Вълкът от Уолстрийт“.

Днес Скорсезе и Ди Каприо са две от наистина последните световни имена в индустрията, които правят скъпи филми за голям екран и пораснала аудитория, извън корпоративната машина за бързо развлечение и системно съдържание, символизирана от компании като „Марвел“.

Догодина ще излезе шестият им общ игрален филм – „Killers of the Flower Moon“ по сценарий на Ерик Рот, който адаптира true-crime бестселъра на Дейвид Гран „Убийците от Оклахома и раждането на ФБР“ („Killers of the Flower Moon: The Osage Murders and the Birth of the FBI“). Междувременно това лято Скорсезе и Ди Каприо купиха правата за най-новата книга на Гран „The Wager: a Tale of Shipwreck, Mutiny, & Murder“ и тази предстояща екранизация вероятно ще бъде тяхната седма среща за създаването на голям, пълнометражен филм.

Леонардо ди Каприо работи и с други големи режисьори. Със Стивън Спилбърг в „Хвани ме ако можеш“, с Куентин Тарантино в „Джанго без окови“ и „Имало едно време в Холивуд“, с Кристофър Нолан в „Генезис“, с Алехандро Гонзасел Иняриту в „Завръщането“. За последния филм най-накрая взе и „Оскар“ след години на роли, смятани за напълно заслужаващи статуетката на Академията.

Леонардо ди Каприо е описван като една от последните истински филмови звезди. Той не участва в сериали, не се занимава с комиксови поредици и супергерои, стреми се всеки негов филм да е едновременно събитие за критиката и публиката. И почти винаги успява.